Може би чуваш тази дума за първи път. И вероятно ти звучи адски глупаво, скучно или пък – сложно. Истината е, че тази дума е термин, който определя един конкретен вид поведение.
Асертивност означава качеството да бъдеш сигурен в себе си, да знаеш правата и възможностите си, да бъдеш реалист и по никакъв начин да не нарушаваш комфорта и личното пространство на другите. Нещо като да уважаваш себе си и другите едновременно, и не едното за сметка на другото.
Такова поведение може да се окаже доста трудно на практика. Всъщност има доста хора, които не успяват да удържат границите на това поведение и остават в някоя негова крайност. Често срещаш хора, които нямат никакво самочувствие, наивни са и всички ги използват, след което ги тъпчат. Срещаш и от другите – онези, които не могат да познаят нищо хубаво у някого, освен у себе си, те постоянно агресират и доминират над другите. Е, средното положение можеш да намериш у асертивните хора.
Положителната страна – и здравословната – на това да бъдеш асертивен е, че ще бъдеш ментално здрав, ще бъдеш склонен на уважение, ще имаш красива ценностна система и ще бъдеш реалист.
Пътят към асертивността може да не е лек, или поне да не се струва такъв на всеки, но си струва да опиташ поне да тръгнеш по него, защото ползите са много повече, отколкото трудностите. Ако все пак си се решил да опиташ, пробвай с тези няколко лесни правила:
1. Винаги казвай каквото мислиш, но и винаги мисли какво казваш.
Ако успяваш да запазиш това правило, ти винаги ще бъдеш верен на себе си. Никога няма да излезеш извън границата на добрия тон и възпитаното поведение, всички ще виждат, че си адекватен и ще търсят компанията ти. Бонусът е, че няма да си навличаш негативни коментари и отношение. Старото правило „3 пъти мери, 1 път режи“ намира израз точно тук – помисли преди да кажеш каквото и да е, ако не си сигурен в думите си – по-добре замълчи, но никога не казвай нещо, което не мислиш наистина, защото думите имат склонността да болят.
2. Обърни внимание на начина, по който се чувстваш.
Имам предвид, че независимо колко ненужно и ирационално ти се струва някое твое чувство или жеание, човекът, който седи до теб заслужава да знае. Заслужава искреното и откровено отношение от твоя страна. Дължиш го на първо място на себе си, а после – и на него. Затова не спестявай истината на половинката или на събеседника – може да се отнася до някое твое моментно чувство или емоция, но то си струва да бъде споделено, макар и на вид глуповато. Ти заслужаваш да бъдеш свободен, а не да живееш със съзнанието, че си притиснат или недооценен.
3. Спри да се извиняваш за всичко.
Да, разбира се, когато допуснеш грешка, когато сбъркаш – извини се; но когато става дума за нещо, което се случва не по твоя вина, защо се извиняваш? Защо обвиняваш себе си, че си виновен за неща, които дори нямат връзка с теб? Научи се да преценяваш кога си виновен за нещо и кога не. Всеки човек си има достатъчно проблеми и още толкова житейски уроци, през които трябва да мине и които трябва да оцелее, надали ти е толкова леко и лесно, че да поемаш на плещите си и чуждите. Недей да тормозиш излишно себе си.
4. Остани себе си.
Може понякога да ти е трудно, да си тъжен, да те боли – може каквото и да правиш да не се получава, но запомни едно: винаги оставай верен на себе си. Ти си единственото, което имаш на този свят – поне за постоянно и за винаги, освен ако не се откажеш от себе си или ако не изпуснеш себе си. Никога не се оставяй на произвола на съдбата, няма нищо по-безотговорно от това. Не допускай да регресираш по този начин. А и истината е, че само ако пожелаеш, можеш да изградиш себе си и да продължаваш да растеш в амбицията си.
Асертивността е качество, което само може да краси човека – то е балансът в истинската си, чиста форма. В един или друг момент от живота ти, това качество ще ти бъде нужно, затова не чакай да стане време, започни от рано и работи над себе си.