Когато НЕ можеш да понасяш малката си сестра

Логично е да се чувстваш като чудовище, когато всеки път като погледнеш към малката си сестра ти идва да я зашлевиш. Не е нещо, което наистина правиш – поне не винаги – и честно казано никой не се заблуждава, че я мразиш. Но тя просто много те дразни. Има много причини за това и огромна част от тях се дължат на простичкия факт, че е малка.

 

Малките деца са некомуникативни. Не да звуча гадно или нещо, но това е фактът. Малките хлапета се интересуват от две неща – да ядат и да си играят. Не искат да спят, не искат да научат азбуката и книгата е нещо, което не те познават. Не че искам да правя лоши прогнози, но както е тръгнал светът няма и да се запознаят с изобретението. Не можеш да си приказваш с тях, можеш само да им разказваш приказки, в средата на които те се отегчават и почват да си чоплят носа. Тогава се чувстваш като ужасен разказвач.

 

 

Малките деца са досадни. Понеже все още не са завършени човешки същества, нямат никакви интереси. Не можеш да водиш никакъв разговор с тях на никаква нормална тема, защото те от нищо не разбират и нищо не искат да правят. Освен, разбира се, да похапнат и после да си играят. Това към което проявяват интерес е ти да играеш с тях. Дори и когато по детски обясниш, че и света да погива пак няма да изпълниш желанието й, тя продължава да настоява. Защото е още малка и досадна, и нищо не разбира.

 

Когато си тийнейджър, а малката ти сестра има нужда от много грижи, на теб просто не ти се занимава, но трябва да се занимаваш. Искаш да излезеш с приятели, да отидеш на кино или на клуб. Но родителите ти ги няма в момента и ти искаш не искаш трябва да поемеш грижата за малката си сестра. Да я вземеш със себе си някак си не върви. Не искаш да я натрисаш на всичките си приятели, а шансовете се, че и всичките ти приятели не искат да им я натрисаш. За жалост трябва да преустановиш всички си планове, защото иначе рискуваш да я оставиш сама и после да прибереш в непозната и стряскаща атмосфера. По лошо би било да се прибереш в тази атмосфера и сестра ти да я няма. Тогава ще имаш далеч по-големи проблеми. Логично е да не я понасяш, при положение, че трябва непрекъснато да съобразяваш плановете си.

 

Винаги ти си лошата, когато нещата стигнат до родителите ти. Тя ти е циврила на главата половин час, пищи и врещи, иска нещо и после не го искаш, къса ти нервите цяла сутрин и накрая ти вземеш, че я бутнеш извън стаята и й затръшнеш вратата пред лицето. Воят, който се надига от това малко същество е сам по себе си достатъчен да искаш я сплескаш. Фактът обаче, че търчи в стаята на родителите ти и мрънка какво си й или не си й направила е ужасяващ. Независимо колко се оправдаваш пред тях, за да обясниш поведението си никога няма да изглеждаш толкова права и невинна, колкото малката с големите й насълзени очи и зачервени меки бузки. Направо полудяваш.

 

Малката ти сестра знае, че има власт и знае как да я използва. Звучи като пъклен план на силите на злото, но приятно ли ти е да го чуеш или не, малките хлапета могат да бъдат ужасно лоши, зли създания. Крадливи също. Знаеш, че вашите винаги ще застанат зад нея и ще използва това предимство, докато може. И нищо не можеш да направиш.

 

Това, което можеш да направиш е да бъдеш сигурна, че всичко ще се оправи. Тя ще порасне някой ден и тогава можеш да хвърляш чаши по главата й, когато поискаш. Също така ще започнете да се обичате далеч повече, когато вече имате за какво да си говорите, отколкото сега, когато искаш да я удавиш в морето. Всички тези чувства са нормални. Дори и наистина да се притесняваш, че би потопила главата й във водата уверявам те, че никога не би го направила. Въпреки че те дразни, ти обичаш много малката си сестра и ти ще удавиш всеки, който се опита да я нарани. Не го осъзнаваш сега, но ще ти дойде след време.

Автор: Моника Цветкова