Местиш се от вас по причини неизвестни. Под неизвестни имам предвид тъпи. Обществото е постановило, че младия човек, излязъл току-що от гимназията и напът да влезе в университет трябва да заживее сам, за да започне неговия самостоятелен живот и да се научи да се оправя сам в живота. Тук вече по причини неизвестни. Това са допълнителни разходи за теб и за родителите ти, но никой не го грее, трябва да следваме системата, която е казала, че така трябва. Та, с куфарчето в едната ръка и кърпичка в другата се озоваваш в друг град, където да се учиш, за да сполучиш и където – понеже нямаш пари за нещо по-добро, очевидно – заживяваш с напълни непознати. Много самостоятелно от твоя страна и безопасно, също така.
Приеми, че хората са маймуни. Ако сте повече хора в една стая можеш да бъдеш сигурен, че бардакът в къщата ще съпътства ежедневието ти. Или трябва сам да си чистиш, или да помолиш останалите също да си чистят като нито едно от двете не е гарантирано, че ще се случи. В задънена улица си, когато опре до маймуните. Свиквай с тяхната мърсотия.
Ти обаче не трябва да си маймуна. По-добре да не бъдеш. Чисти своята част, така кочината ще е по-малко. Другите не си чистят гадостите, но по някаква причина се очаква ти да го правиш. Има неписано правило, че поне един трябва да се грижи да не завъдите кофти видове у дома. Ако никой не го прави не бъди част от стадото. Ще ти по-лесно да не се тревожиш дали няма хлебарка под възглавницата ти.
Свиквай да се съобразяваш. На ново място, с нови хора, които са повече от един непременно ще има сблъсък на характери. Да, всичките ще се ихвърлени от родните домове, за да живеете „самостоятелно“ с още няколко човека, но отвъд това има огромна вероятност да си падате по различна музика, да имате различна представа за това как трябва да се чисти кочината ви и дори да не се съгласявате за това дали трябва да се прави секс в стая, в която има и трети човек, който не е част от акта. Всичко това, колкото и забавничко да звучи, всъщност на практика е доста изнервящо. Даже депресиращо понякога. Ще трябва да правиш компромиси с останалите, тъй както те ще трябва да правят за теб. Трябва да има разбиране. И по този повод:
Не се карай със съквартирантите си. Ако не намериш хлебарка под възглавницата си заради кочината у вас, ще намериш такава, защото един от тъпанарите, с които живееш е решил да ти прави гадно, заради онази кавга оня ден. Не казвам да си мълчиш като риба и да търпиш глупостите. Но недей да правиш проблеми за неща, които спокойно можеш да подминеш. Ако си конфликтна личност ще имаш проблем с тази точка. Ако не си не би трябвало да представлява особен проблем да склоняваш от време на време за неща, които не са ти много приятни, но все пак дори и да кажеш „не“ няма да промениш нищо. Неприятното нещо пак ще се състои само дето сега освен него, ще имаш и един сърдит съквартирант, който ще те мисли за кифла.
Намери си работа. При условие, че се получи така, че не можеш да понасяш хората, с които живееш най-добре е да си намериш работа. След лекции няма да се прибираш в дома на прасетата, а ще отидеш да изкарваш пари и няма да виждаш хората, с които ти се налага да живееш. Ако погледнем позитивно на бъдещето ти ще работиш, докато изкараш достатъчно пари, че да можеш да си позволиш друга квартира, даже ако може да си сам. Имаш опции, не си без хич.