Не забравяй за баба и дядо

Когато станеш по-голям баба и дядо се превръщат в нещо старо и досадно, което някой трябва да те подсеща да отидеш и да удостоиш с присъствието си. Част от това разбиране е личното възпитание, което получаваш вкъщи. Ако мама и тати не са близки с техните мама и тати няма как да развиеш лично отношение към тези стари души.

 

Но те са развили отношение към теб много отдавна. Когато си бил още много малък и родителите ти са се опитвали да живеят живота си, макар ти вече да си част от него, като излизат на вечеря или заминат на почивка някъде на кого мислиш, че са те оставяли? Баба е сменяла памперсите ти, дядо те е гушкал и тупал по гръбчето, за да се оригнеш след обилна вечеря от бебешко пюре. Не спира до тук.

 

Когато си бил малко по-голям, но още достатъчно малък, за да помниш, родителите ти пак са искали да си починат от теб и познай отново в чий ръце си бил поверен. Идеята е, че родителите на родителите ти са хора, които вече нямат личен живот и нямат какво да правят. Това, разбира се, е тъпанарско виждане, но баба и дядо нямат нищо против да дундуркат некомуникативно малко дете, с което нищо не могат да си кажат. Като по-малък си бил буйно хлапе, което иска само да си играе и да яде. Прародителите ти не са били в първа младост тогава, както не са и сега, но са си играли с теб. Извеждали са те навън, за да си играеш и с другите деца, търчали след дръзкото ти малко дупе, за да те предпазят да не изядеш тази муха и да не си прибереш онзи червей в джоба и да се грижиш за него. Баба и дядо е работа на пълен работен ден.

 

 

Защото дори когато вече станеш прекалено голям, за да се виждаш с тях те не спират да се тревожат за теб. Което е очарователно и страшно напрягащо за тях. Ти не знаеш какво те правят, но те знаят всичко за теб, защото се интересуват. Обаждат се на майка ти и разпитват за това как върви ученето ти, дали имаш добри приятели, намерил ли си си момиче, с което да се държите за ръка. Тревожат се за теб и по друга причина. Такава, каквато би разбрал много по-късно. Родителите не винаги критикуват гласно, но съдят мълчаливо. Прародителите ти са били до майка ти и баща ти през огромна част от живота им. Видели са хубавото и лошото, което са избрали, решенията, които са взели, последствията, с които им се е налагало да се справят. Знаят, че ти живееш по този модел малко или много. Един от основните страхове на бабите и дядовците е да не повториш грешките на техните деца. И това не е за пренебрегване.

 

Често се притесняват да те потърсят лично, заради нещо, което наскоро разбрах – тревожат се, че може би теб ще те е срам да бъдеш видян със стара бабичка и още по-стар дядо. Първо – ако подобно нещо действително е минало през съзнанието ти в някакъв момент, веднага се засрами от себе си. Това са хора, които нямат много радости останали в живота. Нямат енергията, за да си набавят нови. Не ги прави по-нещастни ако проявиш ужасно лошото възпитание да им кажеш подобно нещо. Второ – това са хора, които са се грижили за теб, когато не е имало кой друг, а в замяна ти си им дал миризливи памперси, разлети купички с храна и много болки в гърба. Тогава не си имал много опции да им предоставиш нещо повече.

 

Но сега можеш. Нямат много останали радости в живота. А ти си една много голяма радост за тях. Имаш невероятната сила, власт, способност да накараш двама души със стари очи да се усмихнат само с присъствието си. Не са много хората, които ще ти се зарадват толкова искрено и неподправено. Бъди до тях, поне понякога. Пък и ще те нахранят добре.

 

Не забравяй за баба и дядо. 

Автор: Моника Цветкова