Не винаги е нужно да оправдаваш очакванията на родители си

Не всички, но голяма част от хлапетата имат огромния проблем с родителските амбиции и очаквания. Дишай, защото не си единствен. Притаи пак дъх, защото това трудно се преодолява. Често желанията на родителите засенчват собствените ни и се опитваме да живеем така, че да ги накараме да се гордеят с нас. Хубаво е да обичаш семейството си достатъчно, за да не искаш да го разочароваш, но не можеш да правиш всичко възможно да зарадваш тях, когато е за твоя сметка. Защото тези неща продължават много след като си навършил пълнолетие. Никога няма да можеш да направиш нещо ако то не е одобрено от родителите ти и така можеш да изпуснеш много страхотни преживявания.

 

 

Ако не си на 13 – когато би било странно ако не ти казват какво да правиш – обясни на родителите си, че не си малко идиотче. Повечето родители смятат, че знаят какво е най-добре за децата им. Прави са, донякъде, но също така човек трябва извърви пътя си. По своя начин. Ако си минал 18, но майка ти и баща ти продължават да ти нарежда какво и как трябва да свършиш направи пауза на лекцията им. Кажи им, че много го обичаш и тяхното мнение е изключително ценно за теб, но вече не си дете, нито пък тийнейджър. Знаеш какво правиш. Дори и да не знаеш, кажи им, че знаеш. Някъде в себе си знаеш какъв е пътят ти. Все нещо ще изкара това знание наяве.

 

Родители не винаги знаят по-добре. Има и такива, на които ужасно им се иска да имат втори шанс. Ти си този втори шанс. Всичко, което ти предстои да направиш по настояване на мама и тати ще бъде нещо, което те не са имали възможността да направят. Изпуснали са я, не са били подготвени за нея или са били твърде заети да правят теб, при всички положения крайния резултат е, че сега ще изживеят миговете, които не са успели по-рано чрез теб. Не се ли чувстваш късметлия? По тези доводи твърдя, че не винаги знаят какво е по-добре за теб. Много те обичат, но често ти не си единствения фактор във взимането на решения, които касят теб.

 

Кофти е, но понякога за родителите не е задължително да си щастлив. Намират други неща за далеч по-практични от това да се чувстваш добре в кожата си. Например да получиш много добро образование с цената на всичко. Това, че се чувстваш като аутсайдер, че не можеш да си намериш нови приятели, че това, което учиш изобщо не ти харесва не е фактор заради който си струва да зарежеш. Всъщност, нищо не е фактор, заради който да зарежеш обучението си. В името на бъдещето, което те са ти приготвили, а не си си избрал ти, трябва да ходиш на място, което мразиш. При хора, които най-вероятно също мразиш.

 

Смятат, че ти правят услуга като те карат да се чувстваш като лайно сега, защото някой далечен ден ще имаш пари и това очевидно е достатъчно, за да си щастлив човек. Завършен един такъв. Без да си дават сметка, че когато имаш деца един ден би било далеч по-забавно да има разказваш за приключенията, които си изживял. Различните хора, които си срещнал, романтичния начин, по който си се запознал с майка им. А не гнусния университет, който е трябвало да завършиш, защото баба и дядо така са казали.

 

Отстоявай се.  Ако всеки път угаждаш на родителите си ще дойде момент, в който всеки избор, който правиш, ще бъде продиктуван от тяхното мнение. Или ще бъде отречен заради тяхното мнение. Не ставай от онези хора. Винаги ще има неща, за които няма да бъдат доволни, но ще те обичат въпреки всичко. Ако не те обичат въпреки всичко, тогава е малко кофти, но трябва да правиш изборите си сам. После ти ще живееш с тях, не те. 

Автор: Моника Цветкова