Направи избора си и живей с него

Когато човек прави избор често проявява много съмнения, свързани с този избор. Всички го правим и понякога даже сме готови да се отречем от него, само защото сме премислили нещата прекалено много. Всеки сам прави решенията си, но за тези, които не могат да живеят с тях… Правите живота на приятелите си ад.

 

Спри да се оплакваш. Правиш ужасната грешка да мислиш, че понеже имаш близки приятели, никога няма да им писне да те слушат как мрънкаш. Голямо неразбирателство има тук. Не може хем да направиш собствения си избор, хем да не се спираш с драмите по него. В един момент приятелите ти започват да се чудят наистина ли е толкова зле положението, или просто ти си много зле. Бъди мъж!

 

Научи се да си поемаш последствията. Разбираемо да имаш своите съмнения, всички те разбират за това. Но едно от нещата, които всеки трябва да научи в този живот е, че когато човек си оправи леглото, трябва да лежи в него. За неразбралите метафората – поемай последствията от решенията, които си взела. Част от това поемане е след стотния път, в който си се оплакала да преглътнеш всички съмнения и несигурности и просто да си сърбаш от надробената попара. Мрънкането не е помене на последствия. Мрънкането е поемане на последствия за този, който те слуша. Спри да наказваш хората, заради собствените си мисли, че си наказана с това, което имаш.

 

Всяко нещо си има и добра, и лоша страна.  Очевидно е, че си фрустрирана от избора, който си направила и сега, след като вече си получила това, което искаш смяташ, че всъщност не е за теб и не е правилно. Но помисли добре. За сметка на всяко лоша страна, съществува по една добра. Ако си прекалено заета в мрънкане, за да го видиш разшири малко обзора си. Ще осъзнаеш, че нещата не са толкова зле, колкото ти изглеждат.

 

Дори и да са зле – сама си се набутала. Не искам да звуча като ужасен човек, но просто има прекалено много мрънкане в света. За неща, за които само ти си си виновен. Основния проблем е, че независимо кой какво ти казва ти правиш онова, което си знаеш. Независимо дали всичките ти близки хора ще те убеждават, че нещо не е за теб и е по-добре да пробваш нещо друго, ти няма да чуеш и дума от това. Ще преследваш това, което смяташ, че желаеш. Така че, когато го получиш нямаш моралното право да се оплакваш.

 

 

От един момент нататък. Всеки може да изслуша тирада от час и половина първите два, три пъти, когато излизате на кафе. Повече това започва да става здраво досадно. Разбирам, че трябва да усещаш подкрепата на хората до себе си, но честно, не усещаш ли колко глупаво и нечестно е това? Не слушаш хората, когато се опитват да те вразумят, но искаш те да те слушат, когато се опитваш да намериш разум в самата себе си. Малко е… двустранно. Всички, малко или много, играем по двойния стандарт, но трябва да знаем кога да спрем.

 

Внимавай какво си пожелаваш да не ти се сбъдне. Мъдри слова. Имат истинско значение, което можем да принесем в житейския си живот. Не си пожелавай неща, за които не знаеш достатъчно. Не си пожелавай неща, които не си сигурна, че искаш. Не си пожелавай всички да слушат дилемите ти тогава, когато ти не си послушала никой, който се е опитвал да те предупреди за тях. И бъди откровена пред себе си. Наистина ли не си сигурна в избора си, или просто обичаш да се оплакваш?

 

Ще ти се налага да правиш много избори в живота си. От това какво да ядеш тази вечер, до мъжът, с когото ще прекараш остатъка от живота си и имената, които ще дадеш на децата си. Свиквай да живееш с това от сега. 

Автор: Моника Цветкова