Улавяне на преминаващи през лицето изражения. Това се усвоява трудно и е доста сложно да разбереш какво наистина си мисли един човек, когато си почти сигурен, че те лъже. Но когато лъже през лицето му, за наносекунда, през лицето му преминават издайнически реакции, които ако се научиш да разчиташ, не може да бъде излъган. Лекото мускулно трепване, свиването и разширяването на зениците, зачервени бузи и леко изпотяване. Трябва да имаш наистина добро око, за да забелязваш тези неща. Почти невъзможно е, но само почти. С повече старателни наблюдения можеш да се научиш да разчиташ тези неща.
Улавяне с поглед. Една лъжа може да бъде лесно разпознаваема, ако човекът, който я изрича не те гледа в очите. Това е най-сигурният начин да разбереш, че не ти се казва истината. Има обаче безочливи лъжци, които те гледат право в зениците, докато изричат невярната си истина. За да уловиш такъв човек, трябва много наблюдения. Почти сигурно е, че дори и този наглец ще изпусне погледа ти поне веднъж. Трябва много да внимаваш и да го гледаш стоически. Този, който лъже редовно потрива очите си. Това е психология, в която се смята, че лъжецът изтрива или блокира измамата. Не знам дали е вярно, но има един начин да разбереш.
Съвет: Ако си сигурен, че някой преувеличава или лъже в една история, прекъснете го – въпреки че е грубо, но и лъжата е груба – и започнете да му задавате въпроси. Трудно въпроси, свързани с темата, с които се опитвате да разбере повече. Ако те лъжат, ще се притеснят, ще се опитат да намерят отговор, търсейки го някъде около теб. В превод – очите му ще започнат да шарят в отчаян опит да намери точния лъжлив отговор.
Фалшива усмивка. Всички се усмихваме за щяло и нещяло. Това е най-елементарния лицев жест, който употребяваме, когато сме доволни, приятно изненадани, цинични, саркастични или когато лъжем. Усмивката кара хората да се чувстват положителни и по тази причина, по-малко подозрителни. Фалшивата усмивка се познава по три начина: истинската усмивка кара очите да се загубят в нея, цялото изражение се повдига и малките бръчици около очите са основния признак за истинността на една усмивка. Подправената усмивка е скована. Зъбите се виждат, но очите не се засягат от нея, цялата горна част на лицето стои неподвижна. Втория признак е във времето, което лъжеца стои усмихнат – усмихва се по-бързо и за по-дълго. И последния признак е в симетрията на усмивката. При истинската и двете ъгълчета на устата са повдигнати нагоре, докато при измамническата често само единия ъгъл е повдигнат и създава усещане за крива.
Сменяне на позиции и шаване на краката. Това е лесно. Краката редовно се местят и кръстосват, а пръстите трепват и си намират друго занимание. Този признак е на принципа на нервността. Знаеш, че лъжеш, знаеш, че може би и другите знаят и започваш да се чувстваш некомфортно. Когато човек се чувства некомфортно не го свърта на едно място. В повечето случаи предпочитат да спазят дистанция и крака им редовно нервничи. Ужасно издайническо, лъжецо. Това са невербални изтичания на информация, при които имаш конфликт със самия себе си и започваш да се чувстваш неудобно.
Промяна на говоренето. Речта не се възприема за език на тялото, но начинът, по който говориш, говори достатъчно. Как казваш нещо понякога е много по-важно от самата дума, която използваш. Хората, които нарочно те подвеждат имат склонност да говорят по-бавно, да казват по-малко и да оплитат езика си. Също така си взимат дълги паузи, когато им зададеш въпрос и мислят по-дълго, преди да отговорят. Още едно важно е нещо е тона в края на изречението. Когато те лъжат, гласът става по-висок.