Случва ли ти се винаги да си прав? Или пък винаги успяваш да надговориш всички наоколо, защото просто се отказват да спорят с теб? Винаги някак става така, че ти да си този с последната дума на всяки разговор?
Ако изобщо не обичаш някой да има различно от твоето мнение и не можеш да понасяш, че от време на време и ти бъркаш за нещо, значи тази статия е тъкмо за теб.
Може сега да не осъзнаваш, но това, което правиш, изглежда доста зле в очите на другите. Изглеждаш сякаш им се налагаш, а това е доста отблъскващо. Въпрос на време е тази твоя черта да повлияе сериозно на връзките ти с околните, на обкръжението ти, както и на психиката ти.
Научи се да приемаш, че не си перфектен. Всеки бърка понякога – това е най-човешката черта. В нея няма нищо срамно или притеснително. Все пак ако не бъркаше, нямаше можеш да прогресираш.
Да приемеш вината си, поражението си или пък – просто грешката си, може да не е най-приятното нещо. Въпреки това, ако се научиш да умееш това, то със сигурност много ще промени живота ти. Ще започнеш да се чувстваш много по-леко, ще чувстваш и другите много по-близки до теб самия. Ще се почувстваш като част от света.
Все пак, има няколко лесни стъпки, чрез които да постигнеш успех:
1. Стъпка по стъпка.
Не очаквай всичко да се случи веднага, опитвай малко по малко да променяш навика си да си вечно прав. Започни с това да отстъпваш винаги, когато можеш, дори за най-малките неща. Така ще успееш във времето да изчистиш от себе си лошия навик. Начало е дори да кажеш на опонента си, че можеш да се поставиш на негово място или че разбираш неговата гледна точка. Всъщност, истината е, че ако гледната точка на опонента ти не е настроена срещу теб самия, ти със сигурност можеш да научиш нещо от него.
2. Не се опитвай да променяш хората.
Вместо това, опитай се да приемеш гледната точка на другите. Нали в крайна сметка има милиарди различни хора по земята – не очаквай всички да мислят еднакво. Ако приемаш, че и другите мнения са възможни, ти не признаваш вината или грешката си, но поне гледаш една идея по-широкоскроено. Това само по себе си свидетелства за интелект, самочувствие и адаптивност.
3. Замисли се кое е по-важно – да си винаги прав или винаги добър човек?
Ако се замислиш, не си струва да си прав, ако нагрубяваш другите. С времето научаваш, че хората забравят лошата дума, забравят и лошото отношение, но никога не могат да забравят как си ги накарал да се чувстват – колко точно наистина си ги наранил. И след година или две, или пък десет, човекът, който си наранил по този начин, няма да помни самата дума или постъпка, а ще помни само колко малък и незначителен ще се е чувствал, заради теб. Неприятно е.
4. Остави другия да бъде прав, където можеш.
Колкото и грешна да ти се струва понякога някоя чужда гледна точка, запомни, че винаги има поне нещичко в нея, което да е вярно и да е на място. Заради тези малки неща, остави другия да бъде прав. Не се натоварвай излишно със задачата да убеждаваш някого в нещо, в което той не вярва. Излишно е и не е здравословно. Остави го да си вярва и продължи напред.
5. Разграничи собсвеното си мнение от желанието ти да бъдеш прав.
Защо мислиш, че ако промениш мнението си, ти променяш себе си? Не е така. Мнението е просто една от всички възможни гледни точки. Не е нищо коренно за теб. Все пак, мнението и възгледите ти се променят и във времето, и с обстоятелствата. Вместо всичко това, бъди снизходителен както към другите, така и към себе си. Всички грешим.