Когато шефът ти е гадняр

Това не е просто нещо, което всички простосмъртни, нисше стоящи работници казваме. Не е като да клеветим шефовете си напразно, тъй като те като цяло имат кофти репутация. В повечето случаи са гадняри и това е пределно ясно за всички. Но когато идва от твоята уста звучиш като недоразбран тийнейджър. Обаче си напълно прав. Когато шефът ти е гадняр за жалост можеш само да се оплакваш, докато не събереш сили да напуснеш. А шефът гадняр се познава много лесно.

 

Често пъти в началото е много мил. Като мъж, който се опитва да свали жена. Успокоява те, обяснява ти, че всичко ще е наред и че няма нужда да се притесняваш от нищо. Понякога даже те уверява колко е търпелив с онези, които схващат по-бавно. Тези приказки са докато не минат няколко дена от твоето обучение. След това започва да ти се дразни, да те обижда и проявява всичко друго освен търпение към твоето искрено неразбиране.

 

 

Обижда те. Не с очевидни обидни думи, а с жестове. С намеци. И с изрази, от които е ясно какво мисли за теб и твоя капацитет. За тези, които не са се сблъсквали с подобно отношение това може да и изключителен шок. Не че си свикнал само да те галят по главата и да ти обясняват колко си перфектен, но да те обиждат толкова безочливо и несправедливо е нещо ново за теб. И напълно скапващо.

 

Проявява неуважение.  Да речем, че шефът ти е гадна свиня, която е решила, че му допадаш. Това е проблем, с който много жени се сблъскват. Проблемът тук е, че първо ти става адски гнусно и второ, сега не знаеш какво да правиш. Ако не се сваляш с него може да те уволни. Обаче ако тръгнеш да правиш нещо с него след това цялата вода на света няма да е достатъчна, за да отмиеш унижението и срама. Неуважението се изразява в това, което шефът прави след като си го отрязала, но той не те е уволнил. Този тип отвратителни хора са толкова комплексирани, че веднага решават да те накажат за дързостта ти да ги виждаш такива, каквито са – отрепки. Започва да те нароча за всяко нещо, заплашва, че ще уволни и ти чуваш тези думи по пет пъти на ден всеки ден. Това създава изключително стресови ситуации, от които единствения изход е или да го обвиниш в тормоз (което тук не се взима особено на сериозно) или да напуснеш. Разбира се, ако си уверена амазонка и смяташ, че можеш да се бориш с такива невестулки, давай. В противен случай просто си тръгни.

 

Мляска. Знам, звучи странно. Но ако имаш злощастието бюрото ти да е в близост до това на шефа ти, а той – или тя – не спира да си тъпче устата с храна, от чиято миризма ти става лошо, ще разбереш. Яде непрекъснато и непрекъснато мляска. Толкова очевидно яде с отворена уста, че започваш да се чудиш дали го прави без да иска, просто защото първите седем години от живота му липсват, или напълно умишлено те дразни.

 

Подиграва ти се. Може и да не го прави с лошо, биха казали твоите близки и приятели, но ти перфектно знаеш, че зад уж невинните му забележки, всъщност здравата те подиграва. Прави това в тези два случая: направил си нещо както трябва и след това не можеш да се отървеш от изненаданите му възгласи по въпроса или не си направил нещо както трябва и ти се налага да търпиш нещо, което трябва да мине за конструктивна критика, само дето звучи повече като саркастична лекция. И в двата случая той те взима на подбив – често пред всички останали колеги – а ти се чувстваш смазан и с нисък коефициент на интелигентност.

 

Но не! Помни – хората, които са се сдобили с малко власт, започват да я използват. Харесва им да я прилагат върху другите, които зависят от него. Не променяй себе си, промени виждането, което имаш за този човек – абсолютен нещастник, който упражнява сила върху хора, които излязат на улицата в лице в лице са много повече от него. Сега, има и много готини шефове. Но ако твоят не е един от тях – истинския човек не се държи с хората като с някакви буболечки. Ако не проявява уважение към теб си повече от добре дошъл и ти да не проявяваш отношение към него. В крайна сметка, още сме прекалено млади, за да се тревожим да не загубим някаква тъпа работа, когато почти нищо не ти зависи от нея. Ще си намериш нова. 

Автор: Моника Цветкова