Това да мислиш твърде много и никога да не спираш да премисляш всичко, може да бъде благословия за едни и много тежък товар, за други. Това се случва, когато не можеш лесно да избираш дори между две прости неща, или пък просто предпочиташ другите да взимат решения за теб самия и вместо теб самия.
Не бива да си позволяваш да хабиш време, внимание и енергия за твърде голямото премисляне на дребните неща от живота. Ако всеки ден по един час не успяваш да избереш дрехите си сутрин, значи има проблем и той – рано или късно – ще те застигне и ще ти дотежи. И тук не говорим за простото избиране между две любими дрехи, а за постоянното премисляне какво е възможно да се случи и дали..
В други случаи, това качество доста би ти помогнало – например ако става въпрос за някакво учебно задание. Ще изкараш хубава оценка и ще постигнеш добър резултат, ако успееш да разгледаш всички възможни случаи и начини, по които да дадеш максимума от себе си.
Можеш да разбереш дали имаш склонност да премисляш твърде много или не, от тук – ето няколко признака, че обмисляш прекалено много:
1. Не харесваш неангажиращите разговори. Показателно е, когато разговаряш с някой, който не познаваш много добре. Ако бързо ти доскучае, ако не ти е интересно, и най-вече ако се дразниш на него, заради това, че не е достатъчно интересно, значи развиваш непоносимост, а това е проблем. Малките неангажиращи разговори често водят до персоналното опознаване на човека отсреща. Няма как да знаеш предварително с кого се запознаваш чисто качествено, затова опитвай се да толерираш околните – така разширяваш кръгозора си.
2. Нерешителен си. Тук попада примерът с дрехите. Или ако отидеш на кафе и 1 час задържаш сервитьора, защото не можеш да решиш между две напитки, които реално нямат никакво значение, защото само след някакво доста късо време, тялото ти само ще ги изхвърли. Този навик може да ти попречи доста в работно отношение – ако не можеш бързо и адекватно да реагираш на случващото се и да вземеш решение, това те прави много нестабилен в работната ти среда. Работи върху това.
3. Постоянно се фокусираш върху детайлите. Иначе казано, издребняваш. Това по принцип има много положителни страни, но не и когато достигне поносимата граница и я премине – точно тогава ставаш дребнав, а не докато просто забелязваш нюансите на нещата. Дребнавостта е доста неприятно качество – ако си в нечия компания, човекът до теб постоянно ще се чувства унижен и пренебрегнат, както и ненужно прекъсван. Не прекалявай с това – доказано е, че хората, които имат склонността да обръщат внимание на детайлите, се развиват много успешно в професионален план, защото могат да пропускат малките нередности и да се справят с тях доста умело. Лошото е, че ако прекаляваш с дребнавостта, можеш лесно да извадиш на преден план проблеми, които иначе не съществуват в действителност – иначе казано, очакват те яко филми. Затова опитвай се да балансираш границата между дребнавостта и красотата на малките детайли, като просто гледаш реалистично на нещата.
4. Постоянно се допитваш до чуждо мнение. Това е аналогично на нерешителност – довери се на себе си. Защо трябва да приемаш, че си зависим от другите, или че другите са по-добри и по-умни от теб, че биха взели по-правилно решение? В крайна сметка, ти имаш само своя живот в ръце, не чуждия, изживей го както ти би искал, вземи своите решения, пусни се по течението – забавлявай се. Нищо не е вечно. Не искай чуждо мнение за вкусовете и хобитата, това са лични неща, не си помагаш, ако се влияеш от другите. Напротив, само отнемаш на себе си личното ти право.
5. Имаш проблем с безсънието. Всеки пък, когато си легнеш и стаята е много тиха, не умееш да спиш, защото започваш да мислиш и не можеш да спреш. Опитай да помислиш за себе си, ако усетиш, че преди сън прехвърляш в съзнанието си целия изминал ден и се опитваш да разбереш как можеше да премине по-добре и какво би трябвало да си променил, значи само губиш от времето си за сън. Каквото и да би било по-добре, то не се е случило. Денят е минал и няма смисъл да се измъчваш за тоа, и то точно когато трябва да си почиваш.
6. Не умееш да прощаваш. И тук не става дума само за прошката, която даваш на някого. Става дума за теб самия и за това, че дълго живееш в миналото, тюхкайки се над върпоси от рода на „Ами ако ...?“, „Ами ако не ...?“, „Дали щеше ...?“, „Нямаше ли ...?“ – истината е, че това е минало и отминало, ти живееш сега, в настоящето и миналото вече няма значение, нито отношение към момента. То е само един факт, който вече е приключил и ти не можеш да се върнеш назад, за да промениш нещо. От друга страна, в момента имаш възможност да избираш и да живееш, както и да градиш бъдещето си, преди този сегашен миг да се е превърнал в поредната част от миналото.
Успееш ли веднъж за винаги да се научиш да балансираш нещата, печелиш за себе си много в бъдещ план. Това е изключително качество, което разграничава хората – едните, които просто си губят времето в издребняване, и другите, които градят, въз основа на малките неща, които хората не забелязват.