Всички сме станали много обидчиви. Казва ни се нещо в прав текст и ние успяваме да отсеем само лошата част от казаното, само онази, която ни се вижда обидна и сякаш принизяваща самите нас. Хем искаме да чуем искрено мнение, хем всъщност ако може да е в положителна насока ще е най-добре. Ето няколко начина, чрез които ще можете да кажете това, което мислите, без да засегнете другарчето.
В никакъв случай не повишавайте тон. Някак си така се получава, че независимо какво казвате, когато тонът ви се повиши, човекът отсреща вече се чувства нападнат. Следователно е склонен да приеме всичко, което казвате като нещо лошо и гадно. Затова не повдигайте гласа си. Истината е, че равния и даже тих глас по-често е много по-въздействащ от викането.
Балансирайте. Когато искате да кажете нещо не особено ласкателно на някого, гледайте да му го казвате като не забравяте да споменете и хубавото. Например, докато обяснявате на приятелка колко лошо й влияе гаджето, не пропускайте да изтъкнете, че има и много положителни черти, но в крайна сметка очевидно тръгва по лош път. Примерно. Това, разбира се, не винаги действа, но ако опитате можете само да пожънете успех.
Бъдете мили. В никакъв случай недейте да губите контрол или да изгрубявате в опитите си да внушите на отсрещния, че нещо му куца в държанието или в каквото и да било друго. Щом се налага да прибягвате до критикуване на отношението на вашия приятел или приятелка, гледайте критиката ви да е мила. Звучи парадоксално, но ако не губите добрия тон и ако собствения ви тон е спокоен и внимателен, то ще бъдете чути и може да дори да видите желания резултат.
Трудно е, но опитайте се да насолите и себе си. Най-добре се поема критика, когато този, който ви критикува, критикува и себе си. Винаги наостряме уши, за да чуем как другия се е прецакал, по същия начин, когато казвате нещо, което другия не иска да чуе, обяснете как вие сте били същия идиот. Така истината се възприема по-лесно.
Задължително изслушайте приятеля си. Това може би трябваше да на първо място, но така и така – много хора започват да „хранят“ спътниците си преди изобщо да са чули какво те имат да кажат. В някакъв момент, когато все пак разберете защо човека е такъв сега или се държи така в конкретен момент, ви става чак неловко, че първо не сте попитали за семката на поведението му. Основните проблеми на погрешното разбиране е липсата на комуникация. Когато тя отсъства започваме да спекулираме и интерпретираме, което не винаги правим по-правилния начин. Казвам не винаги, за да не кажа никога.
Не съдете. Не съм на принципа, че „само Господ може да ме съди“, но действително, нямате никакво право да съдите. Независимо колко сте близки с един човек, никога не можете да бъдете сигурни какво се върти в главата му и как наистина се чувства. Затова никога недейте да осъждате, когато разговаряте. Неприятните неща се поемат много по-лесно, когато приятеля ви не се чувства на съд и не очаква всеки момент да ударите чукчето и да го обявите за виновен. А и това да съдите хората, няма нищо общо с това да сте честни с тях. Обаче има много общо с това да сте груби. Не бъдете груби.