Да имаш баба и дядо и да прекарваш времето си с тях е нещо страхотно. Бабите и дядовците са пазители на родовата памет и житейската мъдрост, затова човек трябва да попива от тях и да пази традициите. И докато говориш с тях, ти всъщност научаваш много важни неща. Виж кои са нещата, които едно дете може да научи от баба си и дядо си:
Да имаш кураж и търпение, защото всеки проблем си има своето решение – бабите и дядовците са олицетворение на упоритостта и вътрешната сила. Те са преминали през най-различни трудности в живота си – както емоционални, така и финансови, и въпреки това са оцелели и са това, което са към днешна дата. И поради тази причина те се превръщат в материализиран израз на това как животът винаги предлага решения на проблемите и че всички трудности и препятствия могат да бъдат преодолени, стига човек да има кураж, да бъде упорит и да не се отказва.
Да виждаш и да се радваш на малките неща в живота – понякога децата се чувстват много по-щастливи от един приятен следобед, прекаран с баба и дядо, отколкото от получаването на нова играчка, например. Ако времето, прекарано с баба и дядо, е наистина качествено, то то трябва да бъде пълно с интересни активности, които да забавляват детето. Става въпрос за разходка в парка, готвене у дома, засаждане на цветя в двора и т.н. Това са неща, които предразполагат детето да развие фантазията си много повече, отколкото която и да е играчка на пазара.
Да цениш родовата памет и история – повечето деца обичат, когато отидат на гости на баба и дядо, да гледат стари снимки. По този начин те откриват физическите прилики между отделните членове на фамилията, сравняват се с тях, научават техните истории и имена, както и приключенията, които са имали. По този начин родовата памет се превръща в безценно знание за детето, което е свикнало да гледа само в настоящето и към бъдещето. Понякога една стара снимка е в състояние да вдъхнови малчугана и да го накара да мечтае много повече дори от най-скъпия и модерен смартфон.
Да виждаш вътрешната красота у хората – за децата бръчките, болежките, трудната подвижност и т.н. са напълно нормален израз на старостта и промяната във физиката на човек, когато остарее. Но за децата не е нужно бабата и дядото да са бързи, мускулести и да имат младежки вид. За тях е важно да имат добри сърца и да са отдадени на внуците си. Когато едно дете прекарва много време с баба си и дядо си, то започва да цени вътрешната красота у хората, а не техния външен вид.
Да изслушваш и да се наслаждаваш на историите, които ти разказват – няма спор, че бабите и дядовците са едни от най-добрите разказвачи както на измислени истории, така и на реални случки от миналото. И поради тази причина децата слушат и не прекъсват своите баби и дядовци, нещо, което рядко им се случва както у дома, така и в училище.