Не питай, ако не искаш да знаеш

Истината е, че голяма част от нас редовно задаваме въпроси, чиито отговори или вече знаем, или просто искаме да чуем онова, което ще ни хареса да чуем. И в двата случая питаме, за да получим потвърждение на тревогите или предположенията си. А после имаме страхотната дарба и наглост да се сърдим, когато разберем истината.

Това е изключително непечеливша тактика. Хората, в по-голямата си част, имат навика да послъгват от време на време, за да омилостивят или за да не нараняват другарчето. Било то партньор, приятел или член на семейството. В желанието си да не правим кавги казваме онова, което ще зарадва ушите на човека отсреща и този човек с някаква част от себе си го осъзнава. Свикнал в повечето случаи да чува това, което иска човекът адски започва да се цупи, когато всъщност му се каже истината.

 

 

„Наистина ли не искаш да дойдеш с мен на рождения ден на татко?“; „Честно ли не харесваш най-добрата ми приятелка?“; „Наистина ли още се виждаш с бившата си?!“Когато в повечето случаи отговорите се свеждат до: „Разбира се, че искам да дойда, ще си изкарам страхотно!“ „Обожавам най-добрата ти приятелка… Но теб обожавам най-много, разбира се“ и „Естествено, че не се виждам с нея вече!“ ние се усмихваме, все още леко неуверени, но достатъчно омилостивени и замъкваме гаджето почти на сила на рожден ден, въпреки че част от нас перфектно знае, че всъщност никак не му се ходи. Когато този отсреща прояви дързостта да сподели искрено какво всъщност иска и с кого всъщност се вижда, започваме да мрънкаме.

 

Но вие попитахте. И трябва да си дадете сметка, че всъщност сами сте си виновни. Това, което не знаем не може да ни нарани, нали? Ако това наистина е така – аз лично съм раздвоена по въпроса, но зависи изцяло от личните ви възприятия – тогава не задавате въпроси, за чиито отговори не сте готови. Детското цупене при честен отговор е като сърдит тип, който е загубил на хазарт – безсмислено е и сами сте се набутали.

 

Който търси – намира. Последователната мисъл върви към: Който иска истина – получава истина. След което си събира багажа и си тръгва. Защото истината боли. Кофти, а?

Автор: Моника Цветкова