На всеки му се случват някакви неща, които предизвикват негативни емоции у него и повечето се опитват да ги потискат. Истината е, че колкото повече се стараеш да ги заровиш дълбоко в себе си, дори за малко да успееш да ги потиснеш, те в един момент ще изригнат от теб и ще стане по-зле. Затова е добре всичко да се преживява изцяло на момента. Ето няколко идеи как да се научиш да приемаш негативните чувства и как да извадиш най-доброто от тях.
Вина. Никой не обича да изпитва точно тази емоция, още по-лошото е, че вината често се бърка със срама. Това е много неприятно, защото хората се срамуват, когато са убедени, че са лоши. Вината всъщност се свързва с осъзнаването за неправилна или злонамерена постъпка, а не с цялостно принизяване на личността. Срамът е доста по-болезнен и пагубен като емоция, защото подтиква към изолация и криене. От друга страна, здравословна доза чувство за вина може да ти помогне да си по-успешен/а в делата си, тъй като е индикатор, че искаш да постъпиш по-правилно или да направиш нещо по-добре. Жените са особено склонни да изпитват вина, било заради завистливи мисли или някакви обикновени битови неща. Веднъж щом проумееш кой е източникът на изпитваната вина, е важно да съумееш да отделиш конкретното събитие от теб. Ако нещо не се е получило добре, не означава, че не си добър човек. Добре е и да предприемаш постъпки, с които да промениш ситуацията, която те тормози.
Гняв. Игнорирането на гнева може да доведе до ескалирането на неприятните емоции. Както вече споменахме, потиснатите чувства се възвръщат с по-голяма сила и тогава са още по-пагубни. Колкото и да се опитваш да скриеш яда си, той все някак ще се покаже. Не е добре и да крещиш, обиждаш, да чупиш и хвърляш, това определено няма да ти донесе щастие. Но е много полезно, когато нещо е на път да те изкара из кожата, да осъзнаеш емоцията и да подходиш с разбиране и приемане към нея. Когато осъзнаеш какво точно те е ядосало, опитай да го осмислиш реалистично и чак тогава подходи към изразяването на гневните си чувства.
Завист. Много често (най-вече при жените) решаваш, че ревнуваш, но всъщност това е завист. Ревността не се поражда толкова от желанието и ти да имаш това, което има някой друг, а е по-скоро резултат от страховете и комплексите ти. Въпреки това обаче от завистта може да се извлече и полза, тя е сигнал за това какво е важно и смислено за теб и какво искаш да постигнеш в живота. Да оценяваш постиженията и притежанията на други хора може да ти подейства мотивиращо, за да станеш и ти по-успешна. Но внимавай, защото прекаленото сравняване с околните е сигурен път към сдобиването с ниско самочувствие. Единственото с което си заслужава да се сравняваш е твоето предишно Аз, иначе не е справедливо нито спрямо теб, нито спрямо хората, с които мериш качествата си.