Вероятно денят на повечето хора е почти изцяло запълнен и никога не успяват да намерят време през седмицата да свършват нещо за себе си. Ето няколко идеи как да освободиш поне един час дневно за личните си нужди.
Слушай биологичния си часовник. Установи в кое време от деня се чувстваш най-работоспособна (за повечето хора това са часовете преди обед, освен ако не си от тези, които са свикнали да стават много късно) и в тези часове върши задачите, които изискват най-много анализ и концентрация. Дребните неща остави за периода, в който започваш да усещаш умора.
Определи кои са най-важните ти задачи. Подреждай си деня спрямо най-важното, което трябва да направиш в училище/университета/работата и най-приоритетното в личен план — като спортна тренировка или вечеря с гаджето например. Всичко останало са второстепенни задачи и тях ги подреди около важните.
Сутринта е определяща. Повечето хора прекарват първите два часа от работния си ден, влизайки в час — бъбрят със съученици/колеги, мотаят се и т.н. Вместо това си дай 30 минути да закусиш и да провериш профила си в социалната мрежа и после се хващай за работа. Още по-добре е да отидеш половин час преди всички. Тогава няма кой да те разсейва и резултатите са до 3 пъти по-добри.
Премахни излишното. Всеки от нас прави хиляди излишни или не толкова важни неща в ежедневието си. Направи си списък с 5 такива – гледане на телевизия, кафе с човек, с когото не си заслужава толкова да общуваш, защото краде ценно време от живота ти. След като редуцираш тези излишни занимания, ще видиш, че ще имаш повече време за лични неща, които са наистина есенциални за ежедневието ти.
Не върши няколко неща едновременно. Дори и да си мислиш, че можеш да правиш 10 неща по едно и също време, жестоко се лъжеш – мозъкът ти просто не може да се съсредоточи върху повече от едно нещо в определен момент. Най-вероятно той просто препуска напред-назад по задачите. Освен това е доказано, че ако отделиш внимание на всяко нещо поотделно, ще ти трябва по-малко време, отколкото ако решиш да вършиш всичко накуп. На всичкото отгоре рискуваш да направиш и повече грешки, защото стресираш центъра на паметта, който контролира приемането на информация.