Често срещаме вдъхновяващи истории на хора, минали през куп предизвикателства и проблеми в живота си, но накрая успяват и сбъдват мечите си. Дори сред звездите има такива, които признават, че са имали проблемно детство или болест, която е трябвало да преживеят. На другия полюс виждаме хората, които постоянно имат оправдание. Те си намират проблем за всяко решение и винаги се оплакват. Какви са техните оправдания?
„Нямам време“. Никога няма да имаш повече време, отколкото сега. Когато си тийнейджър и учиш, мислиш, че времето ти е ограничено, защото ходиш на училище и те чакат куп домашни. Но започнеш ли работа, времето ти рязко ще намалее, ще се изморяваш повече, ще искаш да излизаш, да се забавляваш, но работата ти ще е на първо място. Замисли се, че има хора на твоята възраст, които учат, изкарват добри оценки, имат социален живот, спортуват и се занимават със странични дейности.
„Не съм привлекателен/на“. Много младежи смятат, че не са достатъчно красиви, секси или желани и това е техният проблем. Намират недостатъци във външния си вид и затова се оправдават, че не са харесвани. В повечето случаи изобщо не опира до красота, защото всеки млад човек е привлекателен. Проблемът е, че им липсва увереност и сами не са приели себе си. Когато не харесваш себе си, постарай се да се промениш или да се приемеш. Ако имаш наднормено тегло, време е да започнеш да спортуваш, а не да се оплакваш, че никой не те харесва.
„Семейството ми не ме подкрепя.“ За всеки млад човек е важно да получи одобрението на родителите си и да бъде подкрепен. Проблемът е, че родителите често пъти не разбират нашите мечти и желания, не ги одобряват. В други случаи родителите са прекалено заети и не обръщат внимание на подрастващите си деца, които имат безгранични мечти. Това е труден период, през който минават някои младежи, защото са объркани, имат нужда от подкрепа, но няма кой да им я даде. Това се превръща в оправдание, когато порастваш и вече си самостоятелен човек.
„Аз съм от проблемно семейство.“ Проблемните семейства са повече, отколкото предполагаш. Статистика за тях няма как да има, защото много от жертвите на насилие се страхуват/срамуват да споделят. Не е лесно да живееш в такъв тормоз и страх, но това, което можеш да направиш за себе си е, да не спираш да се развиваш. Когато порастваш, осъзнаваш, че можеш да разчиташ само на себе си. С времето проблемното семейство остава само спомен, който е оправдание, ако не следваш мечтите си.