Има двойки, които години наред опитват да си направят бебе, но така и не успяват. Има и такива, които не искат, но се случва. Не всяко момиче или жена подскача от радост, когато разбере от гинеколога си, че е бременна – може да няма сериозна връзка, може да е все още тийнейджърка, може да няма финансовата възможност да отгледа детето си... причините за липсата на подскачане от щастие са много.
Какво да правиш, ако си бременна? Как да съобщиш на родителите си?
Без значение колко си близка с родителите си и колко добре ги познаваш що за хора са, трябва да си подготвена за всякаква реакция от тяхна страна. Ще реагират по един начин, ако знаят, че правиш секс, но си разумна и се пазиш и по друг начин, ако не вярват в секса преди брака и смятат, че и ти си с техните разбирания.
Повечето родители са някъде по средата, когато имат тийнейджър у дома. Те се опитват да имат либерални възгледи, но това не означава, че не се надяват, че детето им все още не е правило секс и е девствено.
От характера на родителите зависи в каква посока и по какъв начин ще протече разговорът. При някои е по-добре сериозни разговори да се водят, когато са в настроение. При други няма значение кога ще разберат новината, защото са прекалено емоционални и ще започнат да пищят и да плачат.
Както и да реагират родителите ти, след като разберат, че си бременна, имай предвид, че те те обичат и ще застанат зад гърба ти. Първоначално може да реагират по-емоционално и импулсивно, но в последствие ще погледат на нещата от твоята гледна точка. Ако прецениш може да се отдръпнеш за известно време от тях, докато осъзнаят случилото се.
Как да започнеш разговора?
Няма нужда от излишни намеци и разтягане на локуми. Формулирай едно стегнато изречение и кажи нещо от сорта на: „Трудно ми е да ви го кажа, но днес разбрах, че съм бременна“. Дай известно време на родителите си да помислят върху това, което са чули. Бъди готова да реагират по всякакъв начин – може да се ядосат, може да се разкрещят, може да се разплачат, а може и да те прегърнат и да усетиш веднага тяхната подкрепа.
Сигурно ще се изненадаш, но голяма част от родителите не се ядосват, когато чуят такава новина. Или поне така изглеждат. Всъщност няма как да не са изненадани, но или не искат да показват чувствата си, или са толкова стъписани, че не знаят как да реагират.
Много е важно в такъв момент да не се разплачеш и да запазиш самообладание. Каквото и да е реакцията на родителите ти, твоят глас трябва да бъде равен и спокоен. Кажи им нещо от сорта на: „Знам, че не сте очаквали такова нещо от мен, аз също не съм, но понякога се случват и такива неща“.
Изрази чувствата и емоциите си с думи. Ако те е срам от това, което се е случило, кажи им го, покажи им, че съжаляваш, че се е стигнало до такъв момент.
Ако смяташ, че не можеш сама да се подготвиш за този разговор, отиди на психолог, с когото ще намерите най-добрия начин за представяне на тази информация.