Вярваш ли в силата на мисълта? Повечето хора не осъзнават, че мислите могат да ни дадат тласък в живота. С прости думи – каквото мислиш, това се случва. Затова трябва да премахнеш всякакви негативни мисли от главата си и да оставиш място само за позитивните. Кои са мислите, които трябва да изключиш, за да бъдеш щастлив?
„Щастлив/а съм, когато съм с някого.” Тази мисъл е много вредна, защото не бива щастието ти да зависи от околните. Не бива да съобразяваш щастието си с останалите. С други думи, трябва да се научиш да бъдеш щастлив/а и без да си заобиколен/а от гадже и приятели. Това означава човек да си е самодостатъчен. Не бива да се депресираш, ако около теб няма никого.
„Защо не мога да съм като всички?” Това е поредната грешка. Няма как да бъдеш „като всички”, а и не трябва. Повечето хора си мислят, че им липсват пари, известност или не са достатъчно харесвани. Сещат се за поне 3-4 човека, които познават и имат всичко. Но реално не знаеш дали тези хора са щастливи и дали последния модел смартфон и известността им в училище ги карат да се чувстват добре. Трябва да свикнеш да бъдеш това, което си, а не да се стремиш постоянно да си като някого.
„Никой няма нужда от мен.” Никога недей да си помисляш тези думи. Има много хора, които смятат, че си важен човек. На първо място това е семейството ти, което може понякога да не те оценява, но ако нещо ти се случи, винаги ще бъде до теб. След това идват приятелите ти, които наистина те обичат. Не бива да забравяш, че има и куп непознати хора, на които си помогнал/а, а дори не помниш. Те със сигурност си спомнят за добрините ти.
„Вече е късно да следвам мечтите си.” Никога не е късно да следваш мечтите си, особено когато си тийнейджър. Избрал си училище, което не ти харесва или специалност в университета, която не те удовлетворява? Това не означава, че животът ти е обречен. Просто трябва да се преориентираш и да решиш какво искаш да правиш от тук нататък.
„Не мога да си позволя да бъда слаб/а.” Всеки човек може да прояви слабост и това не е нищо срамно. Имаме моменти, в които просто рухваме. Тогава трябва да позволим на приятелите ни да ни помогнат, за да се възстановим.