Много е тежко да загубиш родител, когато си все още дете. Болката е непоносима. За съжаление, случват се и такива неща. Но колкото и да те боли, колкото и да ти е трудно, трябва да продължиш напред. Защото за теб животът не е свършил!
Хубаво е да се научиш за цениш хората, които обичаш. Често забравяме да го правим, защото ги виждаме ежедневно и ги приемаме за даденост. Животът обаче е непредсказуем и никой никога не знае какво му предстои. Затова цени любимите си хора и им показвай във всеки удобен момент колко много ги обичаш.
Когато обаче се случи най-лошото и трябва да се разделиш с някой от родителите си, има няколко неща, които ще те накарат да се почувстваш по-добре и ще ти помогнат да продължиш напред:
Обгради се с добри хора и верни приятели – в такива тежки моменти е много важно семейството и приятелите ти да са до теб и да ти помогнат да се справиш със случилото се. Не се отделяй от тях и не ги игнорирай. Трябва да прекарваш повече време с тях, за да се разсейваш и за да успееш да се върнеш обратно към нормалния ритъм на живота си. Не се нервирай и ядосвай за глупости и спри комуникацията с хора, които те напрягат или нараняват. В тежки моменти човек разбира кои са истинските му приятели!
Продължи напред – със сигурност изпитваш много негативни емоции в момента – страх, тъга, съжаление, гняв ... Не ги оставяй обаче да те овладеят. В никакъв случай не ги потискай, ти имаш нужда да ги изживееш, но не ми се отдавай. Каквото и да става, каквото и да чувстваш – продължи смело напред! Животът за любим твой човек може да е свършил, но твоят продължава и ти трябва да го живееш докрай!
Не се страхувай да чувстваш – емоциите са хубаво нещо, без значение дали са положителни или отрицателни. Да, положителните определено са по-приятни, но отрицателните ни учат на много неща и ни помагат да израстваме. Чувствай, ако ти се плаче – плачи, но не позволявай на емоциите да контролират живота ти, ти сам трябва да имаш контрол над него.
Помни, че хората са част от живота ни поради някаква причина – някои от тях са до нас за няколко месеца, други за години, а трети – за цял живот. И в това няма нищо случайно. Човек е Земята, защото има да свърши някаква мисия. Когато това се случи, той просто си отива от този свят. Хората умират и други се раждат и нова е нормалният кръговрат на човешкия живот. Колкото и да е болезнено, трябва да го приемем и да сме готови да се разделяме с любимите хора, както и да напуснем Земята един ден. Не е важно човек колко дълъг живот е имал, а какво е успял да направи през него. Помни любимите си хора и се замисли колко много са ти дали, докато са били до теб!
Не забравяй да живееш – колкото и да ти е трудно, опитай се да си доставяш емоции, които да те разтърсят. Направи нещата, които винаги си искал да опиташ – скок с бънджи, гмуркане, пътуване до далечна държава и т.н. Така ще си създадеш нови и незабравими спомени, които ще успеят да запълнят част от сърцето ти.