Емоционална интелигентност

Емоционалната интелигентност е относително нова област в психологията, която може да оцени способността или умението ви да се възприемате, оценявате и управлявате собствените си емоции, както и тези на друг човек или група хора. Всичко това се случва с помощта на 4 елемента - самосъзнание, самоуправление, социално съзнание и управление на връзките.

 

 

Все по-често се забелязва интерес към емоционалната интелигентност, която бавно, но упорито избутва на заден план умствената. Далеч не казваме, че емоционалната е по-важната, но ви съветваме да не я пренебрегвате, защото често не подозирате колко голямо приложение има тя. Например, когато имате висока емоционална интелигентност, сте далеч по-успешни, защото повишеното самосъзнание ви помага да вземете правилното решение в трудни ситуации, самоуправлението ви прави по-ефективни в училище, социалното знание ви помага да изградите дълбоки връзки с останалите, а чрез управлението на връзките успявате да запазим важните за нас взаимоотношения и да се отървем от вредните такива.

 

След като се убедихме, че емоционалната интелигентност е също толкова важна, колкото умствената,изниква въпросът: "Вродена ли е?". Тук се спори много, но все по-често специалисти препоръчват начини, чрез които да я развием, така че делът на хората смятащи, че тя се придобива, а не е наше притежание по рождение, е по-голям.

 

Как тогава да развием нашата умствена интелигентност? Има няколко начина, които обещават ползотворни резултати - екипно обучение, практика и отговорност.

 

Екипно обучение

 

За разлика от другите обучения при емоционалната интелигентност процеса на развиване на потенциала ни е доста различен. Тук книгите и четенето не са толкова полезни. Нуждаем се от останалите, защото както Аристотел е казал, човекът е zoon politiкon (социално животно), което значи че той има необходимост да е заобиколен от хора, да е част от обществото. Още повече, че емоционалната интелигентност изследва нашите и тези на останалите емоции, което трудно ще стане без наличието на други хора. Поради тази причина се нуждаем от екипно обучение, в което чрез комуникация и представяне на чувствата си да успеем да ги разберем по-добре и в същото време, спрямо реакциите на отсрещната страна, да придобием знания и за нейния вътрешен свят.

 

Практика

 

Изключително важна е и практиката. Съзнателното комуникиране с цел развитие на нашата способност не трябва да бъде само веднъж месечно. Нуждаем се от далеч по-голяма честота. Разбира се, не трябва да прекаляваме, но поне веднъж седмично е хубаво да се замисляме относно нашите и тези на останалите емоции. Хубаво е да правим, макар и повърхностен анализ, чрез които да развиваме 4 ключови елемента, описано по-горе.

 

Отговорност

 

Колкото и усилия да полагаме да развием емоционалната си интелигентност, ако не сме отговорни към себе си и другите в процеса на обучение, то всичките ни усилия ще бъдат безсмислени. Най-ефективно се учи, когато носим отговорност. Когато се нагърбим със задачата да учим с други хора, то ние трябва да сме готови да поемем тази отговорност. Благодарение на това по-лесно ще можем да оценим до-колко е успешен процеса на учене, защото след като сме поели отговорността към останалите, то ще се появи и една вътрешна необходимост да бъдем обективни и реални, което ще направи целият процес с няколко идеи по-ефективен.

Автор: ИъН Здравчев