1. Скука, скука и пак скука.
Стъпваш в класната стая и само след минута отчаяно съжаляваш, че не си получил промоцията да седиш до прозореца, защото тогава можеше да гледаш невероятната гледка на люлеещи се клони, запленяващи те с пъти повече, отколкото случващото се в час. Студените и мрачни коридори, миришещи на белина, те притеглят с огромна сила, когато чуеш онзи дразнещ звук на звънеца, който нагло ти заявява, че времето ти изтече и те чака поредната доза скука, но пък този път си яростно устремен към чина до прозореца, все пак клоните са толкова интересни.
2. Баба е много добра в готвенето, но предпочитам в училище да не я виждам.
Обичам супер много баба си, но предпочитам да я виждам вкъщи, не в училище. Разбирам, че професията учител не е от най-привлекателните, но баба спря да ми готви, защото има да проверява домашни. Моля, вие там, дето постоянно се мените в правителството, вземете променете малко политиката си и привлечете някоя млада мацка, дори да не е хубава, поне ще има повече ентусиазъм от баба, нищо лично, повтарям много си обичам баба, ама тя спря да готви!!!
3. Да не съм в 18 век, Ренесанса отдавна мина, вече има и компютри!
Трябва да помним миналото си, но нека това да правим чрез уроците по история, а не базата в училище. Знам, винаги има нещо очарователно в онези стари и неработещи уреди, но ми се ще поне веднъж да мога да видя нормално протичащ опит по физика или химия. А колко хубаво щеше да е, ако в училище имаше и някой друг интерактивен метод на обучение, да, ще трябва да се сменят всички проявления на комунистическия български гений – „Правец”, но, мисля, жертвата си заслужава.
4. Някой да е чувал за неформално образование?
Това е много яка иновация, която е хем образование, хем не точно. Чрез него учиш, но без пряко да го осъзнаваш. Забавляваш се, правиш разни практически задачи, които са насочени към точно определена цел, а не някакви абстрактни учебни предмети, и след като свърши всичко, осъзнаваш колко много си научил. Ще е хубаво и учениците да се възползват от него, не само младежките работници (които от скоро могат да се похвалят с признатата им дейност като професия). Знаем от кого зависи, тъй че ще се радваме правителството да заработи. На ясно сме, че е трудно, но всеки първи път е такъв, веднъж почнали, народните представители все някога ще свикнат.
5. Що да уча, като бащата на Пешо го уреди в министерството?
Множеството зачестили случаи на купени дипломи, дори на хора заемащи високите етажи на властта, са някак особено „мотивиращи” за младите хора. Осъзнавайки, че всичкото това напъване да усвоиш учебния материал, да получиш знания и умения е просто запълване или загуба на време, защото Пешо и без да учи ще се уреди, кара всички ученици да пърхат от желание да седнат на чиновете в иначе перфектните и особено интересни часове на родните училища.
6. Образова-ни-е? Сега какво правим?
Един от най-мотивиращите моменти е, когато въпреки че си се примирил, че скуката, баба, ренесансовите методи, липсата на неформално образование и Пешо не са достатъчна причина да те откажат да учиш, пред теб стои въпросът „Какво ще правя след като завърша?“. Знам, веригите за бързо хранене са някакво начало, но дали няма и да са краят? Липсата на реализация и неоценяване на уменията са едни от най-демотивиращите факти, които още дълго ще карат учениците да бъдат във веригите за бързо хранене, опознавайки бъдещето си работно място от първа ръка.
И ако тези шест причини не ви изглеждат основателни да подкрепите решението на тийнейджърите, то поздравления – вие сте най-големият непукист, отчаян оптимист и реалността ви убягва, което прави решението ви напълно логично, все пак имате далеч по-сериозни проблеми за решаване от някаква си мотивация на хлапета.