Кой обича да изпитва чувство на съжаление? Никой! И въпреки това го правим, просто защото не можем да го избегнем. Може би ако разберем какво ни кара да се самоизяждаме от съжаление, ще успеем да го предотвратим. В тази насока работи д-р Сюзън Уайншенк, която пише статии за сайта Psychology Today. А ето и нейните съвети:
Колкото повече възможности = толкова повече съжаление
Оказва се, че да имате голям избор от възможности, не е толкова хубаво. Причината е, че не можете да използвате всички от тях, а това ще ви накара да изпитвате съжаление. Когато хората усещат, че биха могли да направят нещо по по-различен начин, но не го правят по някаква причина, те след това съжаляват за пропуска си.
От друга страна, ако човек вярва, че има само един логичен избор за решение или действие, тогава той чувства по-малко съжаление от самата ситуация. Колкото повече човек осъзнава, че има няколко варианта за действия, толкова по-недоволен или разочарован ще се почувства накрая.
Например, да кажем, че искате да си изберете ресторант, в който да празнувате своя рожден ден. Имате идея за три чудесни заведения, всички от които могат да ви бъдат на разположение за въпросната дата и час. Вие избирате един от трите ресторанта и договаряте менюто за събитието. В последната минута от ресторанта ви се обаждат и ви казват за някои промени в менюто, към които трябва да се придържате. Вие се ядосвате, но приемате. В крайна сметка изобщо не сте доволни от храната на рождения си ден.
След тази случка осъзнавате, че е можело да предприемете различни действия, като изберете някой от другите два ресторанта, но не сте го направили и сега ви е яд. Имали сте възможности, имали сте ясна идея, но сте останали пасивни. В тази ситуация чувствате голямо съжаление, недоволство и разочарование.
Ето и един друг сценарий: Само един ресторант е свободен за въпросната дата, на която искате да се проведе събитието. Запазвате го, защото нямате друг избор. Въпреки че храната не е толкова добра, колкото очаквате, вие не съжалявате за избора си, защото знаете, че просто не е имало къде другаде да празнувате.
Съжалението подтиква към действие.
Тъй като няма човек, който да обича чувството на съжаление, всъщност се оказва, че то е един вид мотиватор. Когато човек се чувства разочарован и недоволен, той е готов да предприеме действия, за да избегне тези негативни емоции още преди да ги е усетил. Това се случва съвсем интуитивно.
Колкото повече остарявате, толкова по-малко съжаление ще изпитвате.
За съжаление, това е така, защото по-възрастните хора имат по-малко възможности. Тоест, ако искате да се справите с това неприятно чувство, винаги свеждайте възможностите си до минимум.