Някои хора твърдят, че има благородни лъжи. Но лъжата си е лъжа, откъдето и да я погледнеш. За съжаление, в днешно време са малцина тези, които казват само истината. Голяма част от хората премълчават истината и често увъртат, като ги питат нещо. Има и такива, които лъжат за щяло и нещяло, защото им е станало навик, от който не могат да се избавят.
Хубаво е хората да са честни едни към други. Истината може да боли, но е за предпочитане пред лъжата, колкото и красива да е тя. За да не нараните човека до себе си, казвайки му нещата такива, каквито са, просто трябва да се научите да използвате подходящи думи и да му казвате толкова информация, колкото му е нужна.
Според някои хора неизлечимо болните хора не бива да научават диагнозата си, защото ще се притесняват излишно и няма да изживеят пълноценно края на живота си. Това обаче е изключително егоистично и неправилно решение. Никой няма право да крие информация, свързана пряко с друг човек. Колкото и да е трудна за съобщаване тази новина, тя трябва да бъде казана.
Научете се да казвате истината, когато ви питат. Избягвайте излишните коментари и подмятания, защото в най-скоро време ще започнат да ви определят като клюкар/ка.
Малките деца може да не разбират всичко, но това не ви дава основание да ги лъжете. Те трябва да знаят истината за нещата около тях /разбира се, не е нужно от малки да знаят за съществуването на дядо Коледа/. Но когато почине някой близък или домашния ви любимец, обяснете му с прости думи къде е отишъл този човек/живот и че винаги ще бди над вас и ще ви закриля.
Не ставайте съучастници в лъжи, дори собствените ви родители да ви помолят за това. Този навик наистина се изкоренява изключително трудно, затова по-добре не си го създавайте. Обяснете, че вие не лъжете и не искате да го правите, затова няма да участвате в никакви лъжи.