Всички подрастващи и родители са наясно колко труден е животът на тийнейджърите. Техните емоции постоянно се променят. Те не знаят какво искат, защо го искат, кога го искат. Трудно се контролират, правят грешки, понасят наказания, излизат с неподходящи приятели и т.н.

 

 

Тийнейджърите не обичат да им се казва какво да правят. Колкото повече ограничения получават, толкова повече се бунтуват срещу тях.

 

Ти знаеш колко е досадно постоянно да получаваш съвети, забрани, насоки и т.н. Но това не означава, че трябва да таиш лоши чувства към своите родители. Чуваш всички тези „досадни“ неща, защото те обичат, искат да те улеснят и да направиш възможно по-малко грешки, докато вървиш по своя земен път.

 

Проблем №1

Омраза между тийнейджъри и родители

 

Всъщност истинска омраза няма как да съществува. Просто подрастващите не могат да контролират емоциите си и често реагират по доста болезнени за околните начини. Не е хубаво да караш родителите ти да си мислят, че не ги понасяш или мразиш. Да, нормално е сега да искаш да прекарваш повече време с приятелите си, отколкото с тях, но това не означава, че трябва да ги игнорираш напълно, винаги да си на мнение, различно от тяхното и да крещиш с повод и без повод. И те са хора, и те имат чувства.

 

Снимка: Dreamstime

 

Има вероятност родителите ти да бъдат много наранени от поведението ти и да се отдръпнат от теб. Повярвай ми ти обаче имаш нужда от тях, колкото и да ти е трудно да го признаеш пред себе си. Затова не отдалечавай съзнателно родителите си от себе си.

 

Проблем №2

Родителите срещу новите комуникации

 

Повечето родители не харесват идеята да вечеряш с тях, като междувременно си чатиш с още няколко човека в интернет. Те имат нужда да комуникират с теб и искат да го направят като в доброто старо време – очи в очи. Затова, когато си с тях, бъди с тях, не отчитай просто дейност.

 

Снимка: sxc.hu

 

Няма смисъл родителите ти да ти налагат ограничения относно телефонните разговори, броят изпратени SMS-и, сърфирането в интернет и т.н. Достатъчно голям/а си, за да прецениш сам/а колко време е разумно да отделяш на тези неща. Специалистите препоръчват да гасиш компютъра поне един час преди лягане, за да не си създадеш проблеми със съня. Не прекалявай с използването на GSM-а, защото големите сметки определено не са сред любимите неща на твоите родители.

 

Проблем №3

Имате пререкания относно вечерния час

 

Повечето тийнейджъри от малките градчета нямат вечерен час, защото целият град се познава. При тези от големите градове нещата седят по друг начин. Родителите се притесняват и предпочитат децата им да са у дома в разумен час. Със сигурност вие смятате, че трябва да се прибирате прекалено рано, но замислите се, че 1 час повече или по-малко навън, няма чак толкова голямо значение. В последно време буквално ни заливат с новини за убийства, отвличания, побои и т.н., кой родител доброволно би пуснал детето си в малките часове навън, знаейки какви отрепки има там?

 

Проблем №4

Родителите ти не харесват хората, с които излизаш

 

Това се случва основно при деца, които се различават от масовката – обичат прекалено тежката музика, обличат се в Emo style, харесват пиърсинга и т.н. Родителите смятат, че това поведение няма да доведе до нищо хубаво и често заклеймяват, без да са прави.

 

Снимка: sxc.hu

 

Запознай своите родители с хората, с които прекарваш свободното си време. Нека сами се убедят, ме контактуваш с нормални и възпитани деца и това, че някои момчета имат дълги коси и харесват метал, не означава, че са пияници, наркомани и т.н.

 

Но ако наистина приятелите ти не са стока и се опитват да те карат да правиш неща, които не смяташ за редни, отдръпни се от тях, преди да е станало късно.

 

Проблем №5

Обичаш да драматизираш

 

Някои тийнейджъри обожават драмите и често изкарват нещата по-лоши, отколкото са всъщност. Не притеснявай родителите си излишно. Ако нещо не е толкова страшно и опасно, не го изкарвайте такова. Времето лекува почти всяка рана. Може да ти звучи клише, но това е самата истина. Ако не ни вярваш, ще го разбереш сам/а след години :)

Автор: Ралица Солакова