Всеки се справя по различен начин със смъртта. Някои са тъжни в продължение на дни, други прикриват чувствата си, трети се страхуват да не им се случи същото и т.н. В такива моменти човек е неподготвен и не знае защо точно на него му се е случило. Емоциите са силни и дълбоки, трудно подлежат на контрол и често се смесват по неочаквани начини – усмихнат/а си, а в следващия момент плачеш, след това ти е нервно и т.н. При някои хора се появяват проблеми със съня, други губят апетит, трети се затварят в себе си, четвърти игнорират случилото се и се правят, че нищо не е станало и пр. Всеки преживява новината по негов си начин.
Хората, които тъгуват за свои близък/роднина, се чувстват отпаднали, ядосани са на живота, не могат да спят спокойно, някои губят вярата си в Господ, а при други тя се засилва още повече. Нужно е време, за да се преодолее тази загуба, като някои хора успяват да се справят със случилото се, други просто свикват да живеят с тази мисъл.
Ако сте загубили някой член на семейството си, то може би ви е трудно да изразите скръбта си, докато другите също тежат. Едно е да има кой да ви подкрепя в такъв момент, друго е нещастието да е застигнало, както теб, така и най-близките ти хора. Някои хора предпочитат да не говорят за починалия човек, за да не натъжават околните. В такива моменти не е изключено да се почувстват виновни, че не са се държали добре с покойника и не са му казвали колко го обичам и колко ценен човек е той за тях. Затова трябва да казваме „Обичам те“ на хората, на които наистина държим, докато имаме възможността да го правим.
Освен за член на семейството или близък приятел, човек тъгува и когато домашният му любимец си отиде от този свят. Това е напълно нормално, особено ако не приемаш животинчето си като някакъв аксесоар. Все пак сте били заедно постоянно, имали сте хубави моменти и сте споделяли много мигове. Няма как да не тъгуваш за най-добрия си приятел, за животинчето, което винаги си е у дома, чакайки да се върнеш и да го дариш с ласките си.
В такива моменти човек си задава много въпроси, на които не може да намери отговори - „Кога ще успея да превъзмогна случилото се?“, „Как ще живея без този човек?“, „Ще забравя ли гласа му/й и физиономията му/й?“.
Както вече споменахме всеки се справя по различен начин с мъката и неприятните новини. Някои се затварят в себе си, избягват околните и не искат да посещават места, които им напомнят за човека, който си е отишъл от този свят. Други обаче имат нужда постоянно да говорят за починалия човек, да си спомнят за него и да разказват истории, в които той участва. По този начин се разтоварват и по-лесно приемат случилото се.
Когато човек е в период на преживявате на нечия смърт, той не може да намери думи, с които да опише болката си. Затова предпочита да мълчи и да преживява случилото се сам. Но това е опасно, защото често води до злоупотреба с алкохол и наркотици. Опечаленият смята, че ще преживее по-лесно смъртта, като е пиян или надрусан. Доста хора именно в такива моменти стават зависими. Други пък започват да размишляват дали има смисъл да живеят и дали не е по-добре да сложат край на живота си. Ако усетите, че и през вашата глава преминават такива мисли, то по-добре споделете чувствата си на някой близък, на когото имате доверие и който ще ви утеши и влее малко здрав разум.
Всеки е чувал, че времето лекува. Това се отнася както за любовни рани, така и за по-сериозни трагедии. Ще ти е нужно време, за да успееш да свикнеш със случилото се и да спреш да обвиняваш себе си и околните за смъртта на този човек.
Първите няколко дни след като е починал твоят роднина/близък човек е напълно нормално да си в апатично настроение, да плачеш часове наред и да нямаш думи да опишеш болката си. Важно е да бъдеш близко до семейството си, особено ако трагедията засяга най-близките ти хора. В такива моменти е наистина трудно да избереш ковчег, да направиш некролози и да съобщиш траурната новина на хората, които познават починалия. Но тези ритуали и дейности сплотяват семейството и разговорите се въртят основно около спомени за човека, който е напуснал този свят. Тези разговори и посещения може да продължат седмици, месеци, докато всички успеят да се справят със случилото се. Бъдете заедно, споделяйте си и си помагайте, защото сега наистина имате нужда от близки хора, които ще ви разберат и ще бъдат до вас.
Някои хора нямат нужда от такива моменти, защото имат друг начин за справяне със ситуацията – те игнорират случилото се, усмихват се и се държат сякаш всичко е постарому. Сигурно ви се струва странно това държание, но всеки сам намира начин да продължи напред. Не се карайте и не се сърдете на тези хора, разберете ги и проявете разбиране. Напълно възможно е това да е единственият начин да се справят с траурната вест.
Хората се връщат към нормалния си начин на живот няколко дни/седмици след случилото се, но въпреки че вече не се обсъжда толкова интензивно, болката продължава да е неразделна част от ежедневието на опечалените.
Тъгуването по загубата на близък/роднина трае различен период при различните хора. Всичко зависи от характера на човек и от това колко близък е бил с починалия. Някои хора се страхуват, че вече никога няма да бъдат щастливи и усмихнати, но колкото и гадно да звучи, животът продължава и те ще се справят със случилото се.
След такава тежка новина е много важно човек да се грижи за емоционалното си състояние. Не се обвинявайте, че скърбите и плачете няколко пъти дневно. Времето ще ви излекува, не игнорирайте чувствата си, защото така ще вложите положението си. Колкото и да ви е тежко, вземете участие при избора на ковчег, некролози и т.н. В противен случай след време може да се обвинявате, че не сте допринесли с нищо за изпращането на покойника. Говорете за случилото се, не потискайте чувствата си. Разказвайте интересни случки, опишете неговите/нейните положителни черти от характера и споделете неща, които другите не знаят. Разбира се, нищо което да подрони неговия/нейния авторитет и неща, които са били прекалено лични. Ако имате нужда да направите нещо последно за човека, който е починал – направете го. Нарисувайте картина, напишете стихотворение, посадете дръвче, купете си домашен любимец и го кръстете на него/нея. Правете неща, които ще ви помогнат да превъзмогнете случилото се.
Вече споменахме, че е напълно нормално човек да е в траур известно време след случилото се. Но, ако това продължи прекалено дълго, трябва да потърсите специализирана помощ. Вижте кои са основните признаци, че тъгувате прекалено дълго време:
- траурът ви продължава над 4 месеца, не се чувствате никак добре. Явно сте изпаднали в дълбока депресия и имате нужда от специализирана намеса.
- толкова сте тъжни, че не може да се концентрирате и да продължите живота си нормално.
- често ви минават мисли за самоубийство, смятате, че вече няма смисъл да живеете, щом никога повече няма да видите този човек.
Ако не можете сами да се справите със случилото се по-добре потърсете специализирана помощ. Няма нищо срамно в това, не всеки има достатъчно силна психика, за да понесе такава загуба.
Запомнете нещо много важно – всеки преживява нещата по различен начин, някои тъгуват по-дълго време, други се възстановяват за няколко дни, трети игнорират случилото се и се държат все едно нищо не е станало. Не обвинявайте околните, нито себе си, ако няколко дни след смъртта на вашия близък/роднина вие вече сте усмихнати, ведри и щастливи. Това, че сте продължили напред, не означава, че не сте обичали и не тъгувате за човека, който е починал.