Честит празник на всички именници – Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Богдан, Богдана и Боян.
Днес е Йордановден и е един от най-големите християнски празници в България. На този ден св. Йоан Кръстител е кръстил Божия син в река Йордан. Според поверието на днешния ден небето се отваря и Господ изпълнява желания.
Ритуалите на Йордановден са свързани с кръщенето и освещаването на водата и кръста. На много места днешния празник се нарича Водици.
На днешния ден се извършва празнична Богоявленска литургия, освещава се вода и след това свещениците отиват до водоем, където хвърлят кръста, а този от мъжете, който го хване пръв, ще бъде здрав през цялата година.
Светото кръщение е едно от седемте тайнства на вярата, при които човек се очиства от греховете си. Останалите шест са евхаристия, брак, миропомазване, елеосвещение, свещенство и покаяние.
Според поверията в полунощ в нощта на празника реките спират да текат и стават лековити. Водата на този ден има свещени свойства и затова се пази през цялата година и се използва като лекарство.
През нощта срещу Йордановден се вярва, че небето се отваря и всяко изречено желание се изпълнява.
Според православната традиция на днешния ден във всеки храм се прави водосвет като водата се пази през цялата година, защото има лечебна сила. Светената вода не бива да се смесва с други светени води, трябва да се държи в отделен съд. С тази вода се ръси домът, дворът, хамбарите и домовете, както и оборите с животни, за да бъдат здрави през годината. Всеки член на семейството също трябва да бъде поръсен със светена вода за здраве.
Друга народна традиция е момите да измиват с вода лицето си, за да бъдат бели и румени лицата им. На реката се носят части от ралото, които се топят, за да е бяло житото, а три трески от бъдника се хвърлят в реката, за да изтече всяко зло.
В някои краища на България има поверие след като се върнат от църква хората, да сложат брадва с острието нагоре и всеки да я прескочи, за да се спрат болестите и всяко зло.
В Югозападна България обредът за къпане с вода се нарича Мъжки водици, а в Родопите – Хаскане.
Има поверие, че ако на днешния ден замръзне китката, с която ръси светена вода свещеника, годината ще бъде здрава и плодотворна. Ако пък е топло – житото ще бъде гъсто, а ако в дните преди Йордановден времето е меко, то годината няма да бъде хубава.
Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехи, сурово жито и недогоряла свещ от предишните кадени вечери. Трапезата трябва да включва сарми с кисело зеле, зеле, пълнени чушки, прясна пита, фасул, вино и орехи.