Четене по устните

Джордж Буш старши е казал мъдрото нещо: „Четете по устните ми“. Не онова четене, с което без да чувате можете да разбере за какво си говорят двама души. Тогава го умеят глухи хора и шпиони. Ти не си нито едното, нито друго. Предполагам… При всички положения, говоря за онова четене на устни, с което можеш да разбереш как се чувства този срещу вас. Не винаги можем да разпознаем по лицевите изражения, защото понякога хората се владеят завидно добре. Но там, където едно нещо отсъства, друго нещо присъства. Човекът владее лицето си, но понякога не владее малките жестове и трепвания на устата си, които са достатъчно показателни сами за себе си и за теб. Гледай внимателно и може да уцелиш емоцията на човек само по начина, по който движи устата си.

 

 

Стиснатите устни. Като цяло стиснатите устни показват напрежение, но не са признак само за това. Когато човек е възбуден мускулите около устата му се стягат. Например, когато искаш да прикриеш фактът, че си привлечен от някого, стягаш цялото си тяло, включително и устните си като реакция срещу самия себе си. Да не кажеш или направиш нещо, което ще издаде влечението ти. Напрегнатия и стегнат човек със стиснати устни задържа емоция. Тя може да е гняв, раздразнение или възбуда. Или обмисля проблем, или обмисля как да те целуне. И в двата случая можеш да разпознаеш колебанието му по здраво стиснатите устни.

 

Отпуснати устни. Интересно е, че при тъжния човек липсва напрежение. По тази причина устните на този депресиран и измъчен герой са отпуснати. Хората, които са депресирана и дори отчаяни са прекалено вглъбени в себе си и проблемите си. Така че забравят да контролират лицевите си изражения. А и в такива моменти не е толкова важно. Достатъчно зает си със себе си, за да се притесняваш как изглеждаш в очите на другите с вида си.

 

Дъвкане на устни. Това е характерно за хората, които са изнервени или притеснени. Тук има препратка към психологията, че докато дъвчат молив, нокътя си или устната си се връщат подсъзнателно към гръдта, от която са сукали, което им носи утешение. Например, когато си на изпити огледаш всички объркани и незнаещи отговора на въпроса лица, можеш да забележиш колко голяма част от тях дъвчат гумата на молива или нокътя на палеца си. Често тези реакции са напълно неконтролируеми и не подлежат на мисъл, в момента на правенето. Човекът се усеща чак когато трябва да изтрие написаното и вече няма гума за тази цел. Издъвкал я е, за жалост, без да е успял да издъвка и тревогите си. Има три типа дъвкане на устна при безпокойство:

 

Хапане на долната устна. Горния ред зъби хапят или потриват долната устна като буквално си играят, вкарвайки или изкарвайки я от устата.

 

Хапане на горната устна. По-рядко срещано, но все пак възможно за наблюдение. Долния ред зъби излиза напред и хваща горната устна. Тук се получава действие като при сучене, при което зъбите играят напред и/или назад върху горната устна.

 

Хапане на устна с устна. Устните се добират и влизат навътре в устата, плътно по зъбите.

 

Чрез хапане на устни, се счита и, че възпрепятстваме устата си от това да каже нещо, което не сме сигурни, че искаме да казваме. Или пък не сме сигурни, че ще бъде прието. Когато се смутим също хапем устни. С тази реакция се опитваме да запазим самообладание. 

Автор: Моника Цветкова