Тук не става дума за различните видове суши - те са достатъчно много; тази кухня е изкуство – тя заслужава специално отделено време и внимание. Става дума за онези малки неща, които не знаеш, но определено ще ти бъдат полезни.

 

 

Знаеш ли, че ако ядеш сушито си в определен ред, вкусовите ти рецептори ще се изнежат така, че храната ти да придобие по-силен вкус? Ако искаш да опиташ, яж сушито си по цветове: започваш с такива суши хапки, които представляват ориз, върху който има парченце риба. Първо опитай бяла риба, след това сребриста, после червена, след това премини на по-тежките плътни вкусове като сьомга и хайвер, след това тъмнорозова риба като риба тон, завърши със суши, в което има яйце, а на финала си поръчай от обикновените ролца ориз, завити с водорасли, в средата на които има малко парче риба. В автентичните суши-ресторанти персоналът знае, че когато завършиш поръчката си с обикновените руши ролца, това значи, че си се нахранил.

 

Мит е, че когато отваряш клечките си, трябва да ги търкаш една в друга. Всъщност, можеш да правиш това в домашни условия, когато се притесняваш да не е останала някоя треска между пръчките, но ако направиш това в ресторант, персоналът ще го приеме за критика и ще ти се обиди, защото с такъв жест показваш, че клечките, които са ти предложили, са нискокачествени.

 

Знаеш, че заедно със сушито се сервира и чинийка със соев сос, нали? Но със сигурност не знаеш, че той не се сервира, за да потопиш ориза си в него. Поднася се, за да овкусиш самата риба в сушито. Хвани хапката суши с клечките си, обърни я така, че лентата риба да е отдолу, а оризът – отгоре, и потопи рибата в соев сос. Запомни, че отиваш да ядеш суши, а не соев сос. Ако накиснеш сушито си в соса, ти унищожаваш вкусовите му качества, за сметка на соленият вкус на соев сос.

 

Ако пък не можеш да се оправиш с клечките и не успява да задършиш с тях хапката си, не се притеснявай и не се срамувай. В родината на сушито всички се хранят свободно с ръце, клечките се появяват като инструменти за употреба доста по-късно.

 

Ако си се чудил защо заедно със сушито, соевия сос и уасабито поднасят и ленти джинджифил, отговорът е прост: защото то служи да изчисти вкуса от предишната риба в устната ти кухина. Изяждай по хапка джинджифил меджу различните видове суши, за да смесваш вкусовете на различната риба и да усетиш вкусовите различия максимално.

 

Между другото, същата функция имат и зърната кафе – ако си в магазин за парфюми и искаш да избереш своя аромат, в един момент обонянието ти ще започва да смесва ароматите. Хубаво е да имаш под ръка зърна кафе или смляно кафе в малко бурканче. Помирисвай го между ароматите, за да изчистиш обонянието си от объркването.

 

Ако си фен на сушито, значи със сигурност си си правил доста експерименти с уасаби сосът. Той може да нанесе определени щети на вкусовите ти рецептори, както и да предизвика главоболие, ако си приел по-голяма хапка от него. Ако си се налютил здраво с уасаби, има лесно решение – затвори уста и дишай бързо през носа. Ефектът на лютото ще отмине за секунди.

 

Ако си поръчаш супа, напълно приемливо и дори по-лесно е да я изпиеш от паничката. В Япония, и като цяло в страните, където се яде суши, е прието супата да не е предястие, тя се поръчва след основната храна, която си избрал.

 

Сигурно си забелязал, че има доста различни видове суши с риба тон, които имат и различни наименования. Това е така, защото всъщност се сервира суши с месо от различните части на тялото на рибата тон. Всяка част от тялото на тона има свое собствено наименование, но има само един вид риба тон (а не няколко различни).

 

Сушито е полезна храна. НО в различните страни често се сервира променено, не отговаря на оригиналната рецепта и е комбинирано с други компоненти – например пържено суши, както и суши с майонеза.

 

Запомни, че оригиналното суши е просто ориз с морска храна (водорасли и морски дарове). Няма един определен и правилен начин да ядеш суши – това е храна и прадедите ти са се хранили с ръце. Ако се изцапаш със сос или не можеш да боравиш с клечки – това определено не е проблем, важното е да се забавляваш и да ти е вкусно!

Автор: Станита Пехливанова