Днес се навършват 143 години от обесването на Васил Иванов Кунчев, известен още като Дяконът, Джингиби, Игнатий, Апостолът на свободата, Васил Левски или просто Левски.
Апостолът на свободата е основна фигура в българското освободително движение. Той организира Българския революционен централен комитет и Вътрешната революционна организация. Васил Левски е един от най-дейните българи в борбата за освобождение на България от турско робство.
Левски е обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 година, но традиционно датата се отбелязва на 19. Разминаването е факт заради техническа грешка, която продължава да се разпространява, понеже не е коригирана в учебниците по история.
През 1916 година, когато страната ни преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни. Събитията, които са се случили преди 1 март 1900 година обаче е необходима поправка от 12 дни. Въпреки това има събития, случили се през 19 век, за които погрешно се добавят 13 дни. Така, например, рождената дата на Васил Левски, която е 6 юли, се отбелязва правилно – 18 юли по нов стил. Избухването на Априлското въстание на 20 април по стар стил, днес се празнува правилно на 2 май. А датата на обесването на Дяконът, която е 6 февруари 1873 година по стар стил, отговаря на 18 февруари по нов, а не на 19.
Присъдата на Васил Левски е изпълнена в околностите на тогавашна София, а мястото на обесването е там, където днес се намира неговият паметник.
Научи повече за Васил Левски:
Васил Иванов Кунчев е български национален герой. Той е идеолог и организатор на Българската национална революция, както и основател на ВРО. Пътува из България и създава частни революционни комитети, които имат за цел да подготвят обща революция. Мечтата на Дяконът е за чиста и свята република, в която всички да имат равни права, без значение народността и вероизповеданието.
Революционната мрежа, която Апостолът на свободата създава, е основата върху която стъпват организаторите на Априлското въстание през 1876 година.
Васил Левски е роден на 18 юли 1837 година в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Той има двама братя и две сестри – Христо, Петър, Яна и Марийка.
Първоначално Дяконът учи една година в килийното училище в Карлово, след което продължава образованието си във взаимно училище и същевременно учи занаята кафтанджийство при Стоян Грамът. През 1851 година след дълго боледуване умират баща му и сестра му Марийка. Тримата братя остават да се грижат за майка си и сестра си. На 14-годишна възраст Левски започва да учи абаджилък.
На 27 декември 1872 година Васил Левски е заловен от турската полиция в Къкринското ханче. Общо 15 заптиета обграждат рано сутринта ханчето, което е било наето от Христо Цонев – Латинеца. След като Левски дочува гласа на заптието, което ги е срещнало през деня, той се опитва да излезе незабелязано през вратника на яхъра, но там също има засада. При стрелбата Дяконът ранява в ръката Юсеин Бошнак, но сам е улучен от куршум, който разпаря част от лявото му ухо. По време на бягството най-вероятно се закача на вратницата и заптиетата успяват да го повалят на земята и да го заловят.
Известни цитати от Васил Левски:
„Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си.“
„Бързата работа ялова излиза.“
„Времето е в нас и ние сме във времето.“
„Дела трябват, а не думи.“
„Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва.“
„Работата вършете, но умно! Трябва да се убие, ако не е чист.“
„Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре.“