Всички хора и голяма част от животните кихат по една или друга причина. При едно кихане човек несъзнателно изхвърля слюнка и слуз със скорост от около 15 километра, твърдят учените.
Това определено не е толкова много, колкото се говори. Има митове, че при кихане скоростта на слюнката достига 100 км в час, но се оказва, че това е далеч от истината. Това обаче не означава, че възможността за разпространение на патогени бързо и на голяма площ не е значителна.
Доскоро учените нямаха ясна представа как точно се движи тази течност в пространството. Специалисти от Масачузетския технологичен институт успяха да заснемат процеса кихане отблизо, като използваха камери със забавен кадър. По този начин те научиха, че траекторията и покритието на течности са доста сериозни, след като човек кихне. Благодарение на това видео става ясно за динамиката на течностите в ранния етап на тяхното изхвърляне, а не само в края. И така може да добием по-ясна представа за начина, по който се разпространяват предаваните по този начин болести.
В експеримента са взели участие двама доброволци, които трябвало да кихнат поне 50 пъти, застанали пред камера, снимаща на забавен кадър. По този начин учените установили, че сместа от слюнка и слуз се предвижда под формата на покриващ всичко „чаршаф“, който след това се разпада двукратно и най-накрая се разпръсва като пълни с бактерии капчици.
Следващата цел на учените е да заснемат процеса на кихане с 3D камера, за да направят анализ в промяната обема и формата на капчиците.