На днешния ден православната църква почита паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани.
Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в историята за нахранването на народа с 5 хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици.
Българите отбелязват Андреевден като празник на зърното. Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някои хора го наричат Едреевден, а Слънцето помръдва „както пиле в яйце“, всеки ден малко по малко денят се увеличава колкото с просено зърно.
Според народното вярване Андреевден се нарича още Мечкинден. Легендата разказва, че Св. Андрей единствен от апостолите нямал празник, качил се на една мечка и отишъл при Господ. Бог му казал: „Който тебе не празнува, да го язди твоя кон“. Затова на днешния ден в определени региони в България варят царевица и я прехвърлят през комика, казвайки: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стаката и човеците“.
Според традицията рано сутринта се взима от наедрялото зърно и се хвърля в камината нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На днешния ден на почит са младите булки и точно те изпълняват ритуала с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват, така и булките да пълнеят с новите рожби. На Андреевден на трапезата трябва да има жито, боб, леща, просо, грах или ечемик.
На днешния ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Силен, Дешка, Първан, Храбър, Храбрин и др.