Как да не бъдеш досаден събеседник [част втора]

Като чуеш думата „досадник“ първо се сещаш за конкретен човек. Има хора, които просто общуват по този начин, разказват скучни истории, лепки са или пък си мислят, че живеят много интересен живот, а реално нищо не им се случва. Със сигурност не искаш да си такава личност и да досаждаш на околните. Как да не бъдеш досаден събеседник?

 

Престани да се взираш в телефона си. Откакто вече всеки човек се сдоби със смартфон, хората си говорят много по-малко, когато са заедно. Не прави тази грешка. Със сигурност познаваш поне един човек, който винаги е на телефона си, чати или играе игра. Той никога не говори и сякаш не е с компанията. Не се превръщай в този образ, а забрави за телефона. Намали звука, спри интернета, приемай повиквания, само ако са спешни. Не позволявай смартфонът ти да пречи на нормалните контакти с хора.

 

 

Внимавай с жестовете. Има хора, които имат нервни тикове или жестове, издаващи неспокойствие. Това може да е паразитна дума, заекване, нужда да си играеш с някакъв предмет – ключове, кутия цигари. Това определено е дразнещо за околните, а и издава неспокойствие. Затова се опитай да ограничиш тези дребни и досадни навици. Важно е да гледаш хората в очите, когато разговаряш с тях. Ако не го правиш изглежда сякаш се притесняваш или лъжеш.

 

Не е нужно да си прекалено гръмогласен. Някои хора смятат, че когато говорят високо, всички ще ги слушат. Това е абсолютна глупост. Ще те слушат всички, на които им е интересно. Ако си скучен/на, дори да крещиш, никой няма да иска да си говори с теб. Затова е добре да си мериш тона, никой не е длъжен да те слуша, особено околните маси в заведението.

 

Престани да клюкарстваш. Типична черта на жените, но и присъща на много мъже. Хората обожават да обсъждат други хора, да коментират начина им на живот, работата им, връзките им, всичко, което знаят и не знаят. Това е доста грозно и не е добра идея да го правиш. Гледай себе си, а не другите и не дръж сметка на никого.

 

Първата част от статията четете тук:

Автор: Nadejda Atanasova