Почитателите на котките знаят, че това са властни и своенравни животни, които не могат да бъдат подчинени. Даде ли ви обаче своята любов една котка, можете да сте сигурни, че това е за цял живот. Ето защо и косматите гальовници са толкова предпочитани домашни любимци. За една такава порода писани ще стане дума и сега. Това са котарачетата от породата регдол.
Породата е създадена през 1960г. в Калифорния (САЩ). Произхожда от една бяла синеока персийска котка, заплодена от сиамски котарак. Бременната персийка била блъсната от автомобил и тежко ранена, но въпреки това тя успяла да роди. В нейното потомство забелязали уникално качество. Котенцата били толкова спокойни, отпуснати и пасивни, че буквално увисвали в ръката като парцалена кукла - гаgdoll - поради тази причина породата била наречена така. Котетата, като че ли били загубили всякакво чувство за страх и били безчувствени на болка, което ги правило изключително уязвими. Те не умеели да се бият и били лесна плячка за други животни, враждебно настроени към тях. Котките от тази порода били способни да легнат да спят по средата на улицата. Тялото им не е крехко, но те трябва да бъдат пазени далеч от други животни или от деца, които могат да ги наранят. За първи път представители на породата участвали на изложба за котки през 1965 година в Съединените американски щати.
На външен вид регдол прилича на сиамска котка, но при нея са по-широки гърдите, по-масивна е задната част на тялото и има средно дълги и по-дебели крайници с големи овални лапи. Главата е дълга, с клиновидна форма, с широк череп и ясно изразени дебели бузи. Очите са едри, с овална форма, сини на цвят. Космената покривка е мека и гъста, по структура напомня на заешка козина, като нейната плътност зависи от сезона. Според създателите на породата регдол не се нуждаят от особено често разресване. Известни са три типа окраска на козината. Във всеки от тези типове окраската на козината на крайните участъци на тялото може да бъде тъмнокафяв, шоколадов, син и лилав.
Регдолите се раждат бели на цвят, като окраската напълно се проявява едва към двегодишна възраст. Котките от тази порода са изключително податливи на обучение, необичайно ласкави и игриви. Много добре живеят с други домашни любимци, но не умеят да се защитават -предпочитат да се скрият, въпреки че са доста едри (на тегло достигат до 10кг). По тази причина защитните функции на котките от тази порода трябва да се изпълняват от техния господар. Тяхното поведение трябва да се наблюдава много внимателно, за да се откриват навреме евентуални признаци на заболяване.