На днешната дата в цялата страна се чества паметта на Апостола на свободата Васил Левски по повод 142 години от смъртта му. На 27 декември 1872 година той е заловен от заптиетата на Османската империя и е прехвърлен от Ловеч в Търново, а оттам в София, където е осъден на смърт от Софийската извънредна следствена комисия на 14 януари 1873 година. Обесен е в покрайнините на София по онова време, днес на мястото на неговата кончина се издига паметникът на Васил Левски.
Вчера също се почиташе паметта на Дякона, защото правилното изчисляване на деня на обесването на Левски по Григорианския календар показва датата 18-и февруари. Официално обаче паметта му се чества на 19-и февруари.
Днес паметта и делото на Васил Левски ще бъдат почетени с различни прояви в цяла България. В София от 10 до 18 часа в Националния военноисторически музей ще бъдат припомнени делото и завета на Апостола, а от 18 часа ще се проведе церемония – поклонение пред Паметника на Васил Левски.
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 година в град Карлово. Родителите му имат 5 деца – Васил, Христо, Петър, Марийка и Яна. Левски учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 година баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. На 14-годишна възраст Васил Левски започва да учи абаджилък.
От 1855 година е послушник при вуйчо си архимандрит Василий. Две години учи в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка за свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Св. Св. Кирил и Методий“.
На 7 декември 1858 година приема монашеството и е ръкоположен за дякон с името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил. През следващата година е ръкоположен за йеродякон от пловдивския митрополит Паисий.
Васил Левски е български национален герой, идеолог, организатор на българската национална революция и основател на Вътрешната революционна организация. Пътува из България и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Мечтата на Левски е за чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание. Създадената от него революционна мрежа е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание през 1876 година.
На 22 септември 1872 година Димитър Общи и Тетевенския частен революционен комитет организират Арабаконашкия обир. Левски е против, но е подкрепен единствено от свещеноиконом Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Получава нареждане от БРЦК и Любен Каравелов за вдигане на въстание. Отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да отиде в Румъния. Знае за провала на обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция вече има негова снимка и точно описание на особените му белези, както и информация къде евентуално може да бъде намерен.
На 27 декември 1872 година е заловен от турската полиция в Къкринското ханче. При ареста архивът остава незабелязан от полицията. Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. Най-вероятно причината за залавянето му е предателство от съмишленик. Десетилетия след Освобождението от османско иго се спори за името на предателя. Колебанията са между съучредителя на комитета в Ловеч свещеноиконом Кръстю Никифоров и председателя на комитета Марин Поплуканов. Според някои историци конкретно предателство няма. Ловешката полиция залавя Левски, като неговата самоличност се установява в Търново. До последно Апостола таи надежда, че при прехвърлянето му от Търново в София ще бъде освободен от съмишленици. Уви, това така и не се случва!
Поклон пред светлата личност на един истински българин!