Когато човек е млад, той е пълен с енергия и е готов да купонясва от сутрин до вечер в продължение на дни. С течение на времето обаче нещата се променят, енергията става по-малко и желанието за купони не е постоянно. А нещата, които показват, че вече си стар за такива глупости, са ... 

 

.... въртиш очи, когато някой ти предложи халба бира. Бирата е много, халбата е тежка и неудобна. А ти вече предпочиташ по-изисканите питиета. Предпочиташ чаша вино пред бира.

 

... обичаш розе. И как да не обичаш? То е вкусно и има толкова приятен цвят.

 

 

... не се кефиш вече на идеята да ядеш пица в 2 посред нощ. Едно време това ти доставяше огромно удоволствие, но сега не може да си представиш, че ще ядеш нещо толкова висококалорично по никое време.

 

... пропускаш ходенето на партита с безплатно пиене. Докато преди това ти се струваше много примамливо, сега предпочиташ да отидеш някъде, където няма чак толкова много хора и да си платиш питието.

 

... винаги си заета, защото трябва да се прибереш у дома и да нахраниш котката/разходиш кучето. Дори смяташ, че тяхната компания е по-приятна от тази на пияните ти приятели. ... харчиш много пари за хубави спални комплекти. Все пак прекарваш доста време в леглото, затова държиш да ти е максимално комфортно там.

 

... наемаш си хамали, вместо да пренесеш вещите си с приятели. Едно време обожавахте да си помагате и да се хилите до смърт, докато го правите. Сега обаче те мързи и предпочиташ това да бъде свършено от специалисти.

 

... пазаруваш разумно. Преди ти беше изключително трудно да напазаруваш толкова, колкото ти е необходимо и пръскаше доста пари в супермаркетите. С течение на времето обаче се научи и сега харчиш парите си разумно и не остава храна в хладилника, която се разваля и трябва да изхвърлиш.

 

... предпочиташ да купиш нова дрешка на домашния си любимец, отколкото да изхарчиш парите си в дискотеката. Едно време пък беше готов да не закусваш, само и само да имаш пари да излезеш в петък/събота вечер. Приоритетите ти вече явно са се променили.

 

Първата част от статията четете тук:

Автор: Ралица Солакова