Учените обичат да се занимават с всякакви щуротии. Наскоро екип от специалисти успя да разчете генома на домашните котки и установи, че на генетично ниво те се различават от техните събратя, които се срещат в дивата природа, а също така и от други бозайници.
Те секвенирали генома на абисинската котка – най-древната котка, и са го сравнили с гените на шест други подобни, с два вида котки и четири други вида бозайници – тигър, куче, крава и човек. Учените са искали да открият генетичната основа на опитомяването на котките. Те установили, че писаните се различават от другите хищни бозайници по много гени, които отговарят за липидния обмен, което очевидно е свързано с превръщането им в хиперхищници
При котките са развити и гени, свързани с острото зрение и слух. В сравнение с кучетата, те имат много повече гени, които отговарят за вомероназалните рецептори. Поради тази причина котките разпознават много по-добре от кучетата феромоните във въздуха, но пък се справят по-зле с другите миризми.
В генома на домашните писани има повишено количество клетки на нервния гребен. А те са свързани със смиреността и послушанието.
Първите питомни котки са се появили преди около 10 000 години и сега в света те са над 600 000 000. Видимо дивите котки са попаднали в човешките поселения и са останали там. Те не са били полезни в домакинството за разлика от кучетата, но с времето станали дружелюбни и се харесали на хората.
Подборът първо е засегнал тяхното поведение. Мутациите на агресивността и страха са били премахнати и на тясно място се натрупали мутации, които повишават дружелюбието. Също така са били засегнати и много гени на метаболизма, които оказват влияние на храненето.