Розите се ценят като декоративни растения. В основата на голямото разнообразие на култивираните рози стоят няколко диворастящи вида. Много от старите европейски сортове са създадени, участието на галска роза (R. galica), широко разпространена във Франция, където е внесена през XIII век от Мала Азия. Тази роза и онези, които са се появили от нея чрез хибридизация с видовете R damascene и R centifolia, е дала началото на сортове, известни със своята красота и аромат. Другата група сортове - чаените рози, чиито цветове миришат на чай, е формирана от рози от Азия (мускусната роза, R. moshata), внесени в Европа в края на XVIII век. Има и трета група, ремонтантна роза, която цъфти през цялото лято, получена чрез кръстосването на R damascena и R galica с чаени рози. Много сортове възникват чрез кръстосването между представители на старите сортове, чаените и ремонтантните рози.
Рози са отглеждали още във Вавилон и Асирия. Вероятно най-старата рисунка на роза, създадена около 1600 г. пр. Хр., е намерена в Кносос, на стената на двореца на цар Минос. Център за отглеждане на рози някога е била Мала Азия, откъдето тези растения преминават в Гърция, а от там и във всички останали части на света. Остров Родос получава името си от розите, които са растели в изобилие на него. В Древния Рим са се отглеждали изключително много рози.
В Римската империя нито една церемония не е била възможна без тях. С падането на Рим се стига и до загубата на много сортове рози През Средновековието те започват да се отглеждат отново в европейските градини. В края на XVIII век от Далечния изток в Европа се внасят неизвестни дотогава видове рози (например R chmensis), което води до нов тласък на хибридизацията и селекцията. Днес съществуват повече от 25 000 сорта рози.
Rosa damascena е вид роза, от чиито цветове се получава розово масло. Отглеждането на тази роза започва в България в началото на XVIII век в т. нар. „Долина на розите“ регион, който се характеризира със специфичен микроклимат. Отворените цветове се събират рано сутрин или вечер и се обработват веднага. За един килограм розово масло са необходими приблизително около 3000 килограма венчелистчета от роза. Розовата вода, която остава след отделянето на етеричното масло, се използва от парфюмерийната и хранително-вкусовата индустрия.
Розата е цветето на любовта, с нея често се идентифицира девойката. За много лош знак се смята, ако розовият цвят падне от главата ѝ.