Думата „вегетарианство“ произлиза от две латински думи (vegetus-жив жизнен, крепък, vegetatio - растения, растителност) и обозначава начин на хранене без месо, като т. нар. нерадикални вегетарианци консумират мляко и млечни продукти, както и яйца.
Всъщност и вегетарианците не са еднородна група, а се делят на вегани, които изцяло отхвърлят храните от животински произход, следователно и яйцата, млякото, млечните продукти и меда, и т. нар. вегани суровоядци (raw vegans), които консумират само сурови растителни храни (зеленчуци, плодове, ядки, семена, пълнозърнести храни), защото смятат; че при термичната обработка се губят витамини и фитонутриенти и се образуват вредни и канцерогенни вещества.
Към вегетарианците се причисляват също и привържениците на макробнотичното хранене, базиращо се на пълнозърнестите храни и бобовите растения, и фрутариаяците, които ядат единствено плодове и семена, като т. нар. радикални фрутарианци се хранят единствено с плодовете, които сами са паднали на земята.
Макар някои хора да смятат, че вегетарианството е “нова мода“ в действителност то е стар, над хилядогодишен начин на хранене, който в някои страни от Далечния изток, като например Индия, е актуален и днес.
Предимствата на вегетарианския начин на хранене, преди всичко на онзи, който не е радикален и включва продукти от животински произход (яйца, мляко, сирене и т. н.) са различни, тъй като той редуцира концентрацията на мазнини в кръвта, намалява свободните радикали и като цяло, благодарение на по-малкия внос на мазнини, вегетарианците имат по-малко проблеми с телесното тегло, по-ниско кръвно налягане и рядко боледуват от дизбет тип 2.
От друга страна, недостатъците на вегетарианския режим са по-ниският внос на белтъчини и на омега-3 мастни киселини, като могат да се появят и здравословни проблеми заради недостига на витамин B12. В действителност най-големият риск за здравето е появата на анемията в резултат от недостатъчния прием на желязо, когато новоизпечените, неосведомени вегетарианци изхвърлят от храненето си месото, а чувството на глад след редуцирания внос на белтъчини утоляват с увеличени количества въглехидрати, захари и мазнини.
Най-малко препоръчителна е диетата, която прилагат фрутарианците, защото храненето само с плодове не може да осигури есенциални мастни киселини и аминокиселини, желязо, калций и витамин В12, а изобилието от растителни фибри допълнително затруднява резорбцията на хранителните вещества от храната. Дългогодишните фрутарианци имат по-стари кости от реалната им биологична възраст, суха кожа и слаб мускулен тонус.
С други думи, не е задължително вегетарианството да е нездравословно, но то не се препоръчва за младежи под 18-годишна възраст, тъй като техният организъм все още се развива и расте. Също така храненето без месо изисква знания и воля, така че, който не иска да учи и да се образова, по-добре да не си играе със своето здраве.
Най-малко рестриктивно и рисково от гледна точка на здравето е оволактовегетарианството (консумира се и мляко, млечни продукти и яйца) и песковегетарианството (консумира се и риба). С внимателния и балансиран начин на хранене на тези две групи вегетарианци могат да се удовлетворят всички здравословни хранителни нужди на диетата и без месо, което често се свързва с хормоните и антибиотиците, използвани при отглеждането на животните.