Животът на жената на високо често е свързан с ниско наведената глава. В опита си да балансират на изключително високи токчета, жените често се навеждат напред, като изкривяват гръбнака и врата, така че ефектът на високата и стройна съблазнителна изчезва с прегърбването. Има много дискусии за влиянието на токчетата върху ограничаването на женското тяло, но е факт, че те не са удобни за продължително ходене, така че е под въпрос на кого да вярваме - на себе си, на другите жени, на стилистите или на естетическите норми.
Началото на модната тенденция на обувките с високи токчета се свързва с женитбата на Катерина Медичи (1519 - 1589). Тя е била сгодена от четиринадесетгодишна за тогавашния доста могъщ френски херцог на Орлеан, по-късно крал на Франция. Херцогът на Орлеан по това време имал много красива и извисяваща се над всички любовница Диана и тъй като Катерина не била нито висока, нито кой знае колко красива, искала да впечатли бъдещите си поданици с появата си в двора. Само с пет сантиметра по-високите обувки й дали възможност да се чувства по-уверена, а от желанието й да изглежда по-привлекателно се ражда световна тенденция, която и до днес все още създава проблеми на жените по целия свят.
Защо мъжете спират да ги носят, а жените ги наследяват като традиция? Високите токчета първоначално са се носили от мъжете и стават популярни поради изключителната си практичност при яздене. Кракът се задържал здраво в каишите и с това управлението на коня значително се е улеснявало. Като модна тенденция токчетата се появяват точно заради противоположна функция - ограничаване на движенията и пълна безполезност, което открай време характеризира символите на статута на висшата класа. Например френският крал Луи XIV е обичал изключително много да носи високи токчета, богато украсени с изображения на военни походи.
Луи XIV също така ограничава употребата на токчета със специална забрана, така че е било достатъчно да се погледне надолу и да се разбере дали някой се ползва с милостта на краля, или не. След монархията идва Революцията и Наполеон, а една от точките, включени в черния списък на неговото правителство, са обувките на висок ток.
Смяната на тенденциите продължава по подобен начин и в идните векове - високите токчета са реабилитирани през XIX в., когато вече е ясно видимо разделението по пол - широките и ниските са за мъжете, високите и тънките са за жените. Тяхното присъствие и наличието им се увеличава заедно с индустриализацията. Световната криза в началото на XX в. води до трансформирането на високите токчета в по-ниски и по-широки, а Втората световна война отново връща статуса им на луксозна стока. През XX в. високите токчета са все по-популярни; от време на време са потискани от феминистките течения, но нарастващото присъствие на порнографията във всекидневния живот ги превръща в непобедима световна тенденция.