Още от древни времена хората са обожавали сладоледът. Разбира се, тогава той е бил в по-примитивен вид в сравнение със сегашния. Не бива да пропуснем да споменем, че и малко хора са можели да се докоснат до това изкушение, защото той е бил храна само за богатите и великите. Каква е историята на сладоледа?
Сладоледът бил любим десерт и на знаменития пълководец от древността Александър Велики, чиито роби по време на походите му в Персия и далечна Индия устройвали специални щафети, с които доставяли сняг и лед от близките планини.
Според една от най-вероятните легенди в Европа тайната на приготвянето на сладоледа била пренесена през XIII век от известния италиански пътешественик Марко Поло след неговата обиколка из земите на Изтока. Дълги години в тайнството на приготвянето на изкусителния десерт били посветени малцина. Един от тях бил известният италиански майстор сладкар Валентни - личен готвач на небезизвестната Екатерина Медичи. На сватбата на 14-годишната знатна флорентинка с бъдещия крал на Франция Анри II през 1533 г.
Валентни надминал себе си. поднасяйки на гостите умопомрачителен леден плодов десерт, който бил посрещнат с овации. Знатната публика била така очарована от невероятния десерт, че кралските съветници се постарали рецептата на неговото приготвяне да стане държавна тайна, която под заплахата от сурово наказание се пазела в дълбока секретност с десетилетия.
През 1625 г. внучката на Екатерина Медичи - Хенриета Мария, се омъжва за английския крал Чарлз I. като в свитата на френската принцеса бил включен и известният сладкар Жерар Тисен - един от малцината посветени в тайната на кралския десерт.
Крал Луи XIV бил страстен любител на знаменития десерт. През целия си живот Кралят Слънце, останал верен на детската си страст. Така или иначе секретът на ледения десерт не могъл да бъде удържан и рецептата за неговото приготвяне добила широка популярност.
Значителен напредък в технологията на приготвянето му представлявало откритието на италианеца Блазиус Вилафранка. който установил, че прибавянето на сол към леда понижава температурата на замръзване на водата. Така отпаднала необходимостта съставките на сладоледа да се добавят към снега или леда.
Един от широкоразпространените и изключително популярни варианти на сладоледа е т.нар. ескимо – сладолед „на клечка”, покрит с шоколадова глазура, който се появил в началото на XX век. Първенството за това изобретение, заляло света, си оспорват учителят от щата Айова в САЩ Криетиян Нилсън и французинът Шарл Жерве.
Съществува обосновано мнение, че далечните родственици на съвременния сладолед са се появили на трапезата на китайските императори преди повече от 5000 години. При тържествени церемонии знатните гости на двореца се гощавали със сладък леден десерт, представляващ смес от сняг, лед и мед, към която се добавяли късчета от различни плодове - портокали, лимони, зрънца на нар и др. Император Танг усъвършенствал рецептата, добавяйки и мляко, с което вкусът на десерта станал още по-възхитителен.