Васил Левски е български национален герой и идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на ВРО и БРЦК.
Васил Иванов Кунчев е известен още като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Левски пътува из България и създава частни революционни комитети, които имат за цел да подготвят обща революция.
Левски е роден на 18 юли 1837 година в гр. Карлово. Майка му Гина Караиванова и баща му Иван Иванов имат пет деца – Христо, Петър, Васил, Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в Карлово.
През 1851 година баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил Левски е на 14 години, когато започва да учи абаджилък.
На 7 декември 1858 година приема монашеството и е ръкоположен за дякон с името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“. Година по-късно е ръкоположен за йеродякон в църквата „Св. Богородица“ в Карлово.
Владее отлично няколко езика – арменски, турски и гръцки, които са му изключително полезни в революционната му дейност.
На 27 декември 1872 година Васил Левски е заловен от турската полиция в Къкринското ханче. Той не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. Причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Все още се спори за името на предполагаемия предател – свещеноиконом Кръстю Никифоров или Марин Поплуканов.
Васил Левски се среща под различни имена и прозвища, революционни псевдоними и фалшиви имена за документи.
Имена и прозвища - Васил Иванов, Васил Дякон -Левски, Васил Иванов Кунчев, Васил И. Лъвский, Васил Лъвский (В. Лъвский), Васил Левски (В. Левски), Васил Гинин, Дяконът, Дякончето, Дякон Игнатий (Игнатие), Дякон Игнатий-Левский, Дякон Васил Левски, Дякона Левски,Левский; Апостола на свободата, Апостола, Джингиби.
Фалшиви и чужди имена, използвани в паспорти, тескерета и адреси - Дидьо Пеев, Добри Койнов, Иван Фетваджиев, Нико Жеков, Петко, Петър г. Пенев, Първан Найденов [?], Руси Веледи Рачов (Руси, син на Рачо), Стан Станчулеску, Стойчо Бешикташът.
При почитане на паметта на Апостола има разминаване между датата на неговата смърт – 18 февруари /нов стил/, която се отбелязва в доста градове и почитането в по-голямата част от страната – 19 февруари /нов стил/. При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 година годишнината от смъртта на Левски се отнася за събития, които са се случили преди 1 март 1900 година, което води до поправка за привеждане на датата 6 февруари /стар стил/ по новия григориански стил е от 12 дни, следователно 18 февруари.
Независимо от разминаването всяка година възпоменанието на Левски събира във всяко населено място стотици и хиляди родолюбиви българи.