Бултериерът е често срещана и предпочитана порода за отглеждане в домашни условия. Тези кучета са храбри, предани, ловки и силни, с което печелят симпатиите на повече и повече любители на четириногите. Славата им на бойци пък им е пришила етикет на спътници на сурови мъжкари. Ако искаш такова куче, сигурно ще ти бъде интересно да научиш любопитни факти около породата.
Боевете с кучета в Англия, през XIXв. били много популярни. Първоначално били организирани с булдоци, но те не правели битките зрелищни, защото имали къси, сплеснати муцуни и били тромави и бавни. За да добавят подвижност, англичаните започнали да кръстосват булдоците с различни породи кучета. Най-подходящи за целта се оказали териерите. Получените кучета нарекли бул-енд-териери (bull-and-terrier). Така към храбростта, силата и упорството на булдога били добавени съобразителността и ловкостта на териера.
Кръстоските първо поколение имали твърде разнообразна външност – изкривени крака и извит гръб. По-късно, при повторното кръстосване на бул-енд-териери с териери, чертите на получените кученца станали по-забележими – краката се издължили, главата се източила, а муцуната се заострила. Окраските били най-различни, в това число и чисто бели.
Джеймс Хинкс, търговец от Бирмингам, показал своя бял бултериер на една изложба през 1862 г. и предизвикал истиски възторг. Присъстващите били на мнение, че това куче изглеждало съвършено и елегантно с правите си крайници и отсъствие на цветни петна.
В работа си Хинкс използвал белия английски териер. Болшинството привърженици на старите бултериери подложили Хинкс на остри критики. Обвинили го, че за да получи елегантна външност, кучетата загубили бойните си качества. Той обаче им доказал боеспособността на своите бултериери като противопоставил една бяла своя женска, тежаща 18 кг, срещу женска от стария тип, тежаща 27 кг. Боят продължил 30 минути и неговата женска убила противницата си от стария тип бултериери. Раните й били незначителни и на следващия ден тя спечелила изложбата. Хинкс спечелил 5 лири и каса шампанско.
Хинкс се стремил да получи на първо място куче, което да не отстъпва на бойните качества на предците си. Ето какво разказва синът му, Джеймс Хинкс – младши. „Предците на кучетата на баща ми изглеждаха някак смешно. Те имаха къса и широка глава, тъпа муцуна, кръгли и право поставени очи, криви крака и дебело и неповратливо тяло – свидетелства за преобладаващата кръв на булдога. Окраските им бяха най-различни – черно-опалени, тигрови, рижави, шарени и др. Те били известни като бул-енд-териери, тъй като са резултат от кръстосването на булдог и териер. От териерите за кръстосване основно са използвани големия черно-рижав териер, а също и други териери, които можели да ловят плъхове или други дребни животни. Тези хибриди изглеждали нелепо – нито булдог, нито териер, но ги развъждали с точно определена цел, която те постигнали.
Кръстоските се сражавали на арената срещу кучета, язовци и даже срещу бикове. Кръстосването било идеално, тъй като силата на булдога се обединила с повратливостта и съобразителността на териера.