Ето че остават само броени дни до лятото или с други думи казано до безбройните летни купони, под открито небе и близо до плажа. Колкото и да сме против алкохола, няма как да не признаем, че никой не оценява вечерните забавления, ако не присъстват силни напитки. Погледнато обективно, в това няма нищо лошо или поне до момента, в който не прекалим с тях.
Често срещана гледка е младежи и девойки да полагат неимоверни усилия, за да се задържат на краката си и въпреки това, нищо не е в състояние да ги спре да поемат поредната чашка с алкохол, за да може само след минути да се нокаутират. Гледката определено не е приятна, а още по-неприятно става, когато разберете, че всъщност човекът не е от тези, които го правят за спорта.
Не са малко хората, които просто не държат на алкохол и почти несъзнателно се осъзнават в гореописаното състояние. Всичко се започва от наздравица две и сякаш неусетно губят представа за време, състояние и ориентация. Затварят очи за минута, а когато ги отворят вече се е съмнало, а единственото, което им подсказва, че са били на купон е ужасното главоболие, което имат.
Според американски учени, всичко това се дължи на ген, който определя до колко можем да държим на алкохол. Учени от Университета на Северна Каролина откриха гените, които са отговорни някои хора да се напиват по-бързо от други. Според тях, около 10-20% от хората имат честта да са носители на този ген.
За изследването са използвани студенти, които имат пряка роднинска връзка с хора, имащи проблем с алкохола, но самите те не са зависими. За целта на експеримента, те са приемали смес от зърнен алкохол и сода в количество равно на три обичайни питиета. През определен период от време са им задави въпроси, чрез които да се определи състоянието им.
Ръководителят на изследването, професор Кирк Вилхелмсен споделя: „Откритият от нашия изследователски екип ген може да даде яснота за начина, по който алкохолът влияе върху мозъка ни. По-голямата част от алкохола, попаднал в организма ни, се метаболизира от черния дроб. Въпреки това малка част от него попада в мозъка и се обменя от ензими, чиято функция се определя от ген CYP2E1. Организмът на хората, които имат някаква мутация в този ген, разгражда алкохола много по-бързо от останалите и затова те се напиват по-бързо и с по-малки количества.”
Учените се надяват, че тяхното откритие и резултатите от изследването им могат да бъдат използвани за разработване на нови методи за лечение на алкохолизма.