Ангорските котки са очарователни и изящни домашни любимци. Те имат много привлекателна външност: издължено, гъвкаво тяло и пухкава опашка. Ангората не е от „разговорливите" котки, тя е предана, ласкава, много добре се адаптира към различни условия. За нея няма особено значение дали живее в града или на село, но много обича да се разхожда из дома си. Бдителна, жизнерадостна и умна, тя обича да кокетничи пред публика. Въпреки, че се срещат различни оцветявания на козината й, най-популярен е белият цвят.

 

Ангора е една от най-старите породи котки, създадена по естествен път на територията на съвременна Турция и Иран. Името на породата произхожда от старинното име на столицата на Турция Ангора (а още по-рано Анкира) - днешната Анкара. Постепенно дългокосместите ангорски котки се разпространяват из Мала Азия, Персия, Тибет и Индия по съществуващите стари търговски маршрути и по „Пътя на коприната". През IX век, отново по търговски път от Византия, чрез викингите, ангорските котки попадат в Скандинавия - от тях произхожда съвременната норвежка горска котка.

 

 

Турската ангора е неголяма елегантна и гъвкава котка. Тя има тънка, клиновидна муцуна, изящна шия, дълги крайници с малки, овални лапи, дълга и заострена опашка и дълга, тънка и копринена козина.
Тялото й е със среден размер, издължено, грациозно и гъвкаво. Очите й са големи, с кръгла или овална форма, леко косо поставени. Независимо от цвета на козината очите на турската ангора трябва да са с кехлибарен цвят, но при кафява или сребристо – черна козина те могат да са зелени или кафяви.

 

Турската ангора е умна и подвижна. Котките от тази порода са много интелигентни и не се смущават от това да манипулират стопаните си, за да постигнат това, което искат. Тази котка може да те накара да донасяш предмети, да завъртиш кранчето на чешмата, когато иска да пие вода, както и да обезопасиш като за малко дете всички шкафове и чекмеджета. Малките й лапички могат да бъдат удивително чевръсти.

 

Запазена марка на турската ангора е атлетичната грациозност. Когато се връщате вкъщи ви посреща писанче, което скача на раменете ви и мърка – всички нокти са си прибрани там, където трябва. Започнете да приготвяте вечеря и ще видите как котето ще направи над два метра скок, естествено от място и ще се приземи върху шкафа, за да наблюдава какво става ("Сьомга ли ще има за вечеря?"). Може да звучи странно, но ангората е единствената котка с чувство за хумор. Разбира се, дали вие мислите, че шегите й са смешни, е малко по-друг въпрос... Като цяло турската ангора е порода, настроена много приятелски към семейството. Интелигентни, нежни и мили котки – отличен избор за тийнейджъри или деца.

Автор: Nadejda Atanasova