Френският булдог – малкият гальовник

Френският булдог, както всички породи-компаньони, изискват постоянен контакт с хората. Породата почти не изисква никакви упражнения, но задължителни остават ежедневните упражнения. Като порода със сплескана муцуна (нарича се брахицефална порода ) трябва да се знае, че тези кучета не могат да живеят на открито. Масивните им тела и компрометираното им дишане намаляват значително способността им да регулират собствената си температура.

 

Характерно за породата е също така и затруднението на кучетата при плуване. Като следствие от физиологията на породата трябва да се взимат специфични мерки при горещо и влажно време. Френските булдоци са много сладки и отлични компаньони. Рядко лаят, а когато го правят, то е за да привлекат внимание или просто да покажат, че не са щастливи. Породата е търпелива и много често привързана към хората, особено към деца, а женските индивиди дори настървено пазят децата.

 

История на породата. Произхода на съвременната порода френски булдог води началото си от древногръцкото племе Молосоиди. Финикийските търговци след това разпространяват породата из целия античен свят. В последствие породата достига Англия и породата молосоидски кучета се развива в мастиф. Една от произходните породи на мастиф е буленбийзъра , вид кучета, използвани в популярните тогава игри с бикове. През 1835г. обаче тези кървави игри се забраняват в Англия и оставят булдоците „безработни". По-рано (към 1800г.) булдоците вече са били развъждани и за други цели и така породата била преквалифицирана от бойци в компаньони.

 

 

Някои булдоци били кръстосвани с териери, а други били модифицирани с по-малки размери. Към 1850г. така наречените булдоци-играчки били толкова популярни, че вече били включени в списъците на официалните кучешки изложби, започнали в началото на 1860г. Изискванията за тези кучета били да тежат между 7,3 и 11 килограма, въпреки че съществувал и клас под 5,4 килограма.

 

Същевременно, след Индустриалната революция, много от производителите на дантела в Нотингам остават без работа и се заселват в Нормандия, Франция. Те донасят със себе си разнообразие от кучета, включително булдоците. Породата постепенно набрала популярност във Франция и започнала търговия с булдоци-играчки. Английските развъдници изпращали към Франция кучета, считани за прекалено малки, а също и тези с щръкнали уши. Постепенно тези малки булдоци започнали да се считат за отделна порода и им се дава името Bouledogue Francais.

 

Породата първоначално добива голяма популярност сред парижките куртизанки, артисти, писатели и модни дизайнери. По това време не се водят регистри и списъци за тези кучета и булдога постепенно започва да изчезва от гените на породата. Започват да се кръстосват с териери и мопсове, което допринася съответно за щръкналите им уши и кръгли очи.

Автор: Nadejda Atanasova