Българските историци и етнолози така и не могат да постигнат единодушие по въпроса откъде произлиза традицията да се носят мартеници. Според една част от тях произходът й е свързан с тракийските и елинските обичаи да се връзват усукани бели и червени вълнени нишки като символ на култа към природата. Съществува обаче и легенда, възникнала през 30-те години на миналия век, която свързва появата на мартеницата с прабългарите.
Според нея през VII век, докато хан Аспарух бил зает с очертаването на границите на новата държава, далеч от него съпругата му и сестра му се молели на бог Тангра да го пази и да сложи победата на върха на копието му. Изпратили му лястовица, на чието краче били усукани бял и червен конец - това била първата мартеница по българските земи. Според друга версия на легендата усуканият конец бил само бял, но се оцветил в червено от кръвта на птицата, тъй като тя летяла дълго.
Баба Марта а митичен персонаж а българския фолклор. В много народна приказки и пословици тя е представена като сестра на братята с лют характер Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари), която има много непостоянен характер - ту а добронамерена, ту гневна. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, е слънчево и топло, но ако се ядоса, задухва вятър и става студено.
Популярна народна приказка разказва за старица козарка, която извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки, че Баба Марта ще я дари с хубаво време, тъй като е стара като нея. Тя обаче се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април и пуснала виелици и дълбоки снегове, които замразили козарката и стадото й в планината. Те се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода. Въпросните първи дни от месец април в народната традиция се наричат „заемни", „броени" или „заемници".
С Баба Марта и първия ден на месец март са свързани много народни обичаи и вярвания, които се въртят около настъпващия пролетен сезон. Смята се, че тя не обича старите жени и те трябва да се стремят да не предизвикват гнева й. Бабите не излизат рано, за да не я срещнат и разсърдят. Ако обаче я срещнат момичета, времето ще е топло и хубаво. Затова младите жени и децата непременно трябва да излязат навън на първи март - да ги види Баба Марта и да се зарадва.
На празника се извършват обредни действия, за които се вярва, че предизвикват нейното благоразположение. Най-възрастната жена в къщата трябва да я почисти основно преди изгрее слънце, да изнесе и простре навън нещо червено -дреха, престилка, покривка, постелка или прежда, и да го остави там в продължение на 9 дни.