Днес ще бъде отбелязана в цялата страна 141-та годишнина от обесването на Апостола на свободата Васил Левски.
От 18:00 часа пред паметника на Васил Левски ще се състои възпоменателна церемония-поклонение. На нея ще присъства президентът Росен Плевнелиев.
Слово в памет на Апостола ще произнесе проф. Пламен Митев - декан на Историческия факултет на СУ "Свети Климент Охридски", заместник-председател на Общобългарския комитет "Васил Левски". Сред присъстващите ще бъде кметът на София Йорданка Фандъкова. На честването по покана на кмета на София ще присъства и потомка от рода на Васил Левски - Христина Богданова, правнучка на сестрата на Апостола - Яна, която ще сподели родови спомени.
Патриарх Неофит, който е и Софийски митрополит, ще води днес традиционната панихида в памет на йеродякон Игнатий - Васил Левски, съобщи Светия синод на БПЦ. Заупокойната служба е от 17:00 ч. в старинния столичен храм "Св. София". След това духовенството и миряните ще се отправят с литийно шествие към паметника на Васил Левски, където ще се състои общоградското възпоменателно тържество.
В храма "Св. София - Премъдрост Божия", който е в непосредствена близост до лобното място на йеродякон Игнатий - Васил Левски, се съхранява кичур от косите на Дякона. Русият кичур е поставен в рамка върху черен фон, а под него е написано, че е дарен на храма на 21 февруари 1970 г. от Бочо Христов Загорски - първи сестрин внук на йеродякон Игнатий.
Вече 60 години в музея "Васил Левски" в Ловеч се съхраняват личните вещи на Апостола. Милиони са хората, които са имали възможността да се докоснат до делото и живота на националния герой чрез музейните експонати в града на люляците. На 19 февруари тази година музеят в Ловеч ще отбележи своята 60-годишнина от създаването си. За идеята, създаването и развитието на музея, посветен на Апостола на българската свобода, разказа за БТА Теодор Тончев, главен уредник на музея.
Музеят притежава най-голямата колекция от лични вещи на Апостола. Сред тях е неговото лично оръжие - камата и сабята му. Камата е била съхранена от наследниците на Васил Йонков - Гложенеца, съратник на Левски, а сабята се е съхранявала в Троянския манастир, казва Тончев.
В края на 1871 г. Васил Левски създава гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна вътрешна революционна организация и избира за неин център Ловеч.
За последен път в Ловеч Васил Левски е бил на рождественските празници на 26 декември 1872 г., но е трябвало е да дойде по-рано. На 10 декември прехвърлил Балкана, когато получава индикации, че в Ловеч го грози опасност, че има предателство. "Това са инсинуации, чиято цел е Левски да не идва в Ловеч, за да не компрометира комитетските дейци", разказва историкът. Вината се хвърля върху поп Кръстю.
От 10 до 25 декември, когато идва в Ловеч, Левски стои в тайна къща, която изследователите търсят и до днес. Според някои тя е в Стремската долина, други считат, че е в района на Троянския манастир - къщата на Найден Хасъмски, други я търсят в Микре. Има и такива, които предполагат, че той през това време е в Ловеч, в къщата на Никола Сирков, но не се издава пред своите съратници и сподвижници и симулира, че е далеч. Според друг изследовател е една от колибите в ловешките лозя.
Целта е Левски е да прибере архива и да го отнесе в Букурещ. Там той е трябвало да вземе участие в проектираното събрание на БРЦК, което да насрочи дата за евентуално всеобщо българско въстание.
Пристигайки в Ловеч, той отива в къщата на Никола Сирков, където се съхранява архивът. Зашиват го в самара на един кон. Никола Сирков уговаря своя братовчед Никола Цвятков да придружи Левски до Велико Търново. Освен това изпраща Христо Цонев - Латинеца, който е държател на Къкринското ханче, да го отвори и да посрещне Левски. "Никола Цвятков, на когото дължим информацията за последното пътуване до Ловеч, твърди, че Левски е успял да се снабди с тескере.
Никола Сирков отчита на Левски три хиляди гроша комитетски пари за оръжие, които са обърнати в злато, в лири", разказва уредникът. На 26 декември преди Левски да отпътува, посещава къщата на Величка Хашнова. Искал е да се срещне с поп Кръстю, но събралите се там съратници му казали, че не може, защото около къщата му патрулират заптиета.
Пристигат в Къкринското ханче и заварват къкринци, които се веселят с чаша в ръка. Латинеца им представя Левски като Христо Иванов - Големия. "Груба грешка. Той е къкринец и дори се оказва, че е кръстник на децата на един от посетителите. Левски все пак успява да се измъкне от ситуацията", допълва историкът.
След като си заминават посетителите на хана, Христо Цонев - Латинеца, Никола Цвятков и Левски остават да вечерят, правят план за следващия ден. Латинеца им обещава,че ще ги преведе през обходни пътища. В полунощ Никола казва на Левски да стават и да тръгват, но той отказва, към 2.30 стават. Латинеца излиза да търси два коня. След това на вратата на ханчето се чука и когато Никола отива да отваря, чува гласа на същото заптие, което са срещнали предния ден при Пази мост.
Левски тръгва да бяга през задния вход и се насочва към врата, която е от плет. За да не скърца, той тръгва да прескача портата, но опитът се оказва неуспешен, дрехите му се оплитат в стърчащите нагоре колове и пада напред по очи.
След това заптиетата правят обиск на ханчето. Латинеца и Никола Цвятков отричат, че познават Левски. В един момент там вкарват един човек, който е обезобразен и те не могат да го познаят. Разбират, че това е Левски, когато той казва: "Прощавайте, братя, и ти, мило Отечество, за тебе аз отивам!".
Вече 140 години Къкринското ханче пази спомена от този пагубен за Отечеството момент - залавянето на Апостола на българската свобода.
На 19 февруари за поредна година Карлово ще стане център на родолюбие и признателност. България почита своя Апостол, а Карлово - своя син. Тази вечер на площада в родния му град ще се състои Възпоменателен митинг-поклонение пред паметника, който родолюбиви карловци и негови съратници издигат преди 111 години.
Времето, когато градът все още е под стрес от кървавите събития, съпроводили освободителните действия в навечерието на Освобождението. Все още е пресен споменът за страшните събития, когато са изклани и избесени интелигенцията на града - лекари, учители, свещеници, а Карлово е обезкръвен откъм духовни водачи, припомня Мария Деянова, директор на Историческия музей в Карлово.
Първото нещо, около което се обединяват карловци, е възстановяването на родната къща на Апостола и издигането на паметник в родния му град.
Избран е проекта "Нам свобода и човешки правдини трябват" на скулптура Марин Василев от Шумен, който е изпълнен без никаква промяна, обявена е вече и сумата - 34 000 лева. В основата на паметника са вградени стъкленица с акта за полагане на основния камък и медна кутия с един екземпляр от сборничето "В. Левски", няколко броя на в. "Просвета" и мускал с розово масло.