Всеки ден си заобиколен/а от супер готини хора, но някак ти е трудно да общуваш. Срамуваш се, страх те е да ги заговориш или се чувстваш неудобно в по-голяма компания? Има много хора като теб, но важно е да положиш малко усилия и ще видиш колко е лесно да комуникираш. Като за начало не се подценявай.
Срамежливите хора почти винаги са крайно себекритични. Няма лошо в самокритиката, но не и когато е прекалена. Приеми се такъв/такава какъвто/каквато си! Това е изключително важно. Трябва да се чувстваш на място в кожата си, за да могат и другите да те приемат така.
Уважавай себе си. Ако ти сам не се уважаваш, другите също няма да те уважават. Колкото и да не ти се вярва е така. Важно е да имаш достойнство и да показваш воля и качества за да могат и околните да те оценят.
Не приемай околните за „повече” от теб. Понякога пълни празноглавци получават повече внимание и са заобиколени от много хора, но не притежават и половината интелект на твоя. Затова не приемай всеки за по-умен, по-красив или по-готин от теб, защото е твърде вероятно да не е така.
Не очаквай всички да те харесват. Няма как всички да ти симпатизират и да искат да са ти приятели, а не е и нужно. Важно е да намериш приятели и обкръжение, които да ти допадат, да имате общи интереси и да се уважавате взаимно. Не се влияй от всяко мнение за теб.
Съсредоточи се върху момента. Когато си в компания не си мисли колко се притесняваш или как би казал/а някоя глупост, или как ще изглеждаш смешен/на в очите на околните. Защото това най-вероятно не е така. Опитай се да се насладиш на момента, радвай се на приятелите и компанията ти. Концентрирай се върху самия разговор, а не върху това как изглеждаш в очите на околните. Не мисли, че всички гледат към теб постоянно и те оценяват. Важно е да се отпуснеш и да водиш разговор, да оцениш колко е приятна комуникацията и да си повярваш.
И накрая, но не на последно място – усмихвай се. Винаги усмихнатите хора са по-симпатични, стига да не е изкуствено.