От години се водят спорове относно евтаназията при хората. Дали човек трябва да има правото да сложи край на живота си, когато изпитва силни болки и няма желание да продължи да се бори или Господ е този, който решава кога за последно един човек ще си поеме дъх? Всеки има различно мнение по този въпрос и го защитава яростно.

 

Космологът Стивън Хокинг напълно подкрепя асистираното самоубийство при терминално болни хора, но при условие, че съществуват някои важни гаранции, съобщи Reuters. Според него не е редно да се прилага евтанация при животните, а в същото време да се оставят хората да страдат.

 

 

Стивън Хокинг сподели, че преди години е бил на животоподдържаща апаратура, когато е бил болен от пневмония и жена му имала възможност да избере дали тя да бъде изключена или не. Той обаче бил категорично против, но въпреки това не знаел, че този въпрос се обсъжда. Слава Богу жена му също не искала апаратурата да бъде изключена.

 

Според Хокинг терминално болните, които изпитват силни болки, трябва да имат право да изберат да сложат край на живота си и тези, които им помагат, не бива да бъдат преследвани от закона. Трябва обаче да има сигурни гаранции, че болният наистина иска да си отиде от този свят и не го прави под натиск, нито пък решението се взима от близък, без неговото знание, какъвто бил случаят с Хокинг.

 

В момента във Великобритания асистираното самоубийство е забранено. Според някои хора болните трябва да имат право на достойна смърт, но според други, ако това се разреши, някои хора ще станат уязвими. В Швейцария и някои американски щати са разрешение определени форми на евтаназия при определени обстоятелства.

 

Преди много години Стивън Хокинг разбира, че има моторно невронно заболяване. Тогава той е едва на 21 години. Лекарите му казват, че му остават не повече от две-три години живот. Днес той е на 71 години и един от водещите учени в света, известен с работата си за черните дупки и като автор на бестселъра „Кратка история на времето“. Хокинг може да общува единствено като движи мускул на бузата си, който е свързан със сензор и компютъризирана гласова система. Ученият призовава всички хора с някакъв недъг да се фокусират върху това, което умеят да правят, а не да съжаляват за това, което не могат.

Автор: Ралица Солакова