Защо тийнейджърите харесват харлем шейк?

Тийнейджърите се радват на всяко ново нещо. Първо беше гангнам стайл, после харлем шейк. Възрастните бързат да заклеймят всяко ново явление и да докажат, че младото поколения няма никакви задръжки и морал. Дали е така?

 

Преди време станахме свидетели на скандала в Пловдивската гимназия, че един от учителите танцувал с децата харлем шейк. И какво от това? Ами проблемът е, не че е сексуален танц, а че подобни танци сближават поколенията. Обаче малко от възрастните могат да се забавляват и да намерят общ език с децата и съответно е по-лесно да стиснат всичко в супер яка хватка и да заклеймят новото.

 

 

Помислете колко клипчета сте виждали на малки бебета, които се клатят на актуален музикален фон? И всички даже си ги и препредаваме. Да, наистина има сексуален подтекст в много от танците на парчето Харлем шейк. Но зависи от интерпретацията. Аз пък съм виждала деца просто да подскачат на тази музика и накрая се научих и да заснемам клипче по правилата.

 

Всъщност това ново явление може да развива въображението. Да, човешкото въображение може да се движи по различни плоскости – може да се развинтва первезно и първично, може да бъде и креативно. Не си мислете, че е толкова лесно да си измислиш готин костюм, а да го изработиш сам си е цяло предизвикателство. Какво лошо има децата да мислят малко и в тази насока?

 

Принципно българските деца са консуматори – рядко правят в училище проекти, в които сами да проучат и сами да изработят нещо. А този вид танц ги стимулира дори като на игра да помислят и да видят какво интересно биха могли да сътворят. Спокойно може да бъде харлем шейк в пустинята, в тропиците или с някакъв друг акцент.

 

А тези 30 секунди джангър би трябвало да се предхождат от 30 часа мислене и изработване на костюми. Или поне от 30 минути.

 

Идейно е и за флашмоб, както и за игрови ситуации на тиймбилдинг. Да направиш от 20 човека събрани от кол и въже един работещ организъм е доста трудно. А това е един от големите проблеми – липсата на колектив в много от организациите и фирмите. Същото между впрочем е и в училищата – няма ги приятелствата завинаги, един за всички, всички за купона! И може би и затова резултатите са ниски – ходим на работа с нежелание, учим с нежелание... депресирани сме, защото ни се налага да работим с някакви хора, в някакви стаи, с които си оставаме почти непознати.

 

Тънката ми мисъл беше, че вместо винаги първо да отхвърляме новите неща, не е ли по-добре да помислим има ли начин да впрегнем хаоса в съграждане на нещо позитивно – приятелства, колективизъм... това никак не е малко.

 

А както казах харлем шейк е само 30 секунди джангър – може да бъде и крайно разрушително и деградиращо, но може да го превърнем и в нещо наистина позитивно. Изборът е не толкова на децата, колкото на учителите и родителите. Важен е начинът, по който те ще подходят към новите хрумвания на подрастващите. Така че моят съвет е преди да се караме нека помислим, не може ли от дефекта да създадем позитивен ефект?

 

Още полезни и интересни статии четете в Az-jenata.bg

Автор: Ралица Солакова